Хората отдавна вече, са приели, че думите сами по себе си, са достатъчни ... и това е всичко, но всъщност, точно това е техния упадък, да ги използват безразборно ... Без думи, човекът е разбирал много повече, през вековете. А днес с цифрите и математиката, се случва същото.

В наши дни сме вменили на думите и цифрите роля, за която те просто не са предназначени и не могат да изпълняват. Приели сме, че етикетът за нещото е само̀то нещо.

1. Думите превърнати в граница за нашето разбиране.
Когато човек не е имал днешните толкова сложни, измислени термини и дебели речници, той е бил принуден да усеща и да наблюдава. Трябвало е да вижда живия процес с цялото си същество, за да може да разбира нещата. Днес правим точно обратното, виждаме нещо, което не разбираме, в природата или в себе си и веднага му слагаме етикет — някаква засукана дума. В момента, в който му сложим думата, си казваме: „Аха, знам го какво е!“, но знаем само името му. Спираме да мислим и да изследваме, не се опитваме да го разберем. Думата се превръща в празно от съдържание наименование. Колкото повече измислени думи трупаме и колекционираме, толкова се отдалечаваме от, живата реалност. Измислили сме език, за да се разбираме, а той се е превърна в параван, зад който крием липсата си на смисленото му разбиране.

2. Подмяната е същата и при числата и математиката!
Математиката в началото е била просто опит да се опишат естествените наблюдения от хората, пропорции, ритми и форми в природата, движението на звездите, шарките на охлюва, ритъма на сезоните и т.н. Тя е била език за синхрон и хармонията. Днес цифрите са превърнати в самоцелна матрица: измерваме статистически данни, формули за монетизация, алгоритми за контрол, таблици с показатели, банкови сметки и пари. Изчисляваме и измерваме всичко и забравяме напълно смисъла защо го правим. Специалистите се крият зад уравнения и сложни числа по същия начин, по който бюрократите се крият зад кухи думи. Ако цифрите казват така, значи е така, без значение дали има някаква логика и реалност зад това.
Превърнахме нашата измислена математика в живота, но не математиката е измислила живота.

3. Упадъкът на съзнанието:
Когато замениш непосредственото усещане и опит с абстрактни знаци (думи и цифри), съзнанието става ограничено и повърхностно , а мисленето ограничено и плитко. То спира да преживява света и започва да борави единствено с измислените външни символи, които просто копира от другите.
Това е все едно да гледаш менюто в ресторанта и да си мислиш, че си се нахранил, защото си прочел имената на ястията и цените им. Преди хората може да са имали по-малко думи, но всяка дума е имала значение и смисъл, защото е била свързана за реално преживяване. Днес имаме милиони думи, безкрайни масиви от данни и цифри, но сме изгубили онази тиха, пряка връзка с реалността, която се случва преди всяка дума.
И може би точно затова, когато човек замълчи за малко и говори по-малко от празните думи, започва скоро след това, да разбира много повече, отколкото от всички дебели книги накуп.