-
✦
Total online: 1
Guests: 1
Users: 0
Истината за йерархията на суетата
Ерархия на суетата не е просто измислица, това е радикална социология от първо лице, дефиниция за 'класово разделение' или 'социално неравенство' от учебниците по психология. Това е механизма, по който обществото е подменило реалността с измислен театър. Ако трябва да определя тази тема за разсъждение с едно-единствено изречение, бих я нарекла: 'Голямата подмяна на човешкото съществуване'.
Ако трябва да я разделим на няколко основни пласта, ето какво представлява тя:
Йерархия на суетата: Разделяме и определяме слоеве чрез дипломите, титлите и висшите степени, но те не са доказателство за ум, а са само 'валута' за пазара на суетата. Инструмент, с който по-високопоставените в декора оправдават правото си да придобият привилегии и правото да бъдат високомерни и арогантни с останалите.
Човешката стойност извън системата: съвременното общество отказва правото на удобен, нормален и достоен живот на всеки, който е избрал да остане например автентичен и не иска (или не може) да бъде тесен специалист в небивалиците, които суетата изисква.
Генезисът на лъжата : Обикновено всяка голяма несправедливост в историята започва от някой дребен, суетен ум, който просто е искал да се покаже, да се похвали. Но веднъж пропусната, тази несправедливост се разраства като зараза, в цяла система, и с нея се злоупотребява на глобално ниво, за да се определя 'кой ще живее и кой не'
Престъпление срещу естествения интелект: Хората с истинско, дълбоко разбиране, онези, които виждат процесите и последствията, се изолират и отхвърлят от обществото, обявяват се за 'луди' или 'глупави', само защото отказват да играят по измислените правила на изкуствения декор.
Ако трябва да я разделим на няколко основни пласта, ето какво представлява тя:
Йерархия на суетата: Разделяме и определяме слоеве чрез дипломите, титлите и висшите степени, но те не са доказателство за ум, а са само 'валута' за пазара на суетата. Инструмент, с който по-високопоставените в декора оправдават правото си да придобият привилегии и правото да бъдат високомерни и арогантни с останалите.
Човешката стойност извън системата: съвременното общество отказва правото на удобен, нормален и достоен живот на всеки, който е избрал да остане например автентичен и не иска (или не може) да бъде тесен специалист в небивалиците, които суетата изисква.
Генезисът на лъжата : Обикновено всяка голяма несправедливост в историята започва от някой дребен, суетен ум, който просто е искал да се покаже, да се похвали. Но веднъж пропусната, тази несправедливост се разраства като зараза, в цяла система, и с нея се злоупотребява на глобално ниво, за да се определя 'кой ще живее и кой не'
Престъпление срещу естествения интелект: Хората с истинско, дълбоко разбиране, онези, които виждат процесите и последствията, се изолират и отхвърлят от обществото, обявяват се за 'луди' или 'глупави', само защото отказват да играят по измислените правила на изкуствения декор.
Пашкулът от суета и илюзията за Цел
Всяка вечер от екраните ни залива един и същ шум. Хора, които говорят за 'дивото', но го превръщат в чиста суета; хора, които говорят за 'свобода' и 'природа', докато буквално ги бетонират под поредния изкуствен стандарт. Най-абсурдното е, че те изобщо не осъзнават собствения си парадокс. Всички тези медийни и обществени стремежи, в които се влагат толкова енергия и ресурси, днес звучат напълно безсмислено — защото са изначално погрешни. Те просто са чиста заблуда отвътре.
Изкривените стремежи на днешния човек
Цял живот бягаш, бързаш в търсене на нещо голямо, което винаги изглежда на една ръка разстояние, а накрая се оказва, че най-важните неща не са предмети или дестинации, а състояния на ума.
Цял живот тичаш. Търсиш свобода, търсиш щастие, успехи, признание и богатства. Гониш следващия момент, следващата цел, следващата сигурност. Пълниш дните си с вещи, роли и шум и маски, за да избягаш от тишината.
Но когато прахът се утаи виждаш, че всичко, което си търсил толкова настървено отвън, никога не е било там, а вътре, в твоята тишина, от която толкова се страхуваш.
То не е предмет, който можеш да притежаваш, нито дума, която някой друг може да ти каже. Всичко това си бил самият ти – твоите собствени мисли, твоят вътрешен свят и начинът, по който усещаш света.
Човек цял живот гради фасади и трупа излишно маса ..., само за да открие накрая, че единственото решение е било, просто да спре, да седнеш с чаша кафе и цигара в тишината и да разбере, че няма нищо за търсене и доказване. Всичко е било за някой друг, съвсем напразно.
Тичането е за тези, които се страхуват да останат сами със себе си, защото не знаят какво ще чуят. Свободата започва тогава, когато спреш да търсиш. Всичко е вътре в теб и не трябва да правиш нищо.
Докосва ли това онази тънка струна във вас и стресът от вечното търсене и преоткриването на най-простите и човешки неща?
Цял живот тичаш. Търсиш свобода, търсиш щастие, успехи, признание и богатства. Гониш следващия момент, следващата цел, следващата сигурност. Пълниш дните си с вещи, роли и шум и маски, за да избягаш от тишината.
Но когато прахът се утаи виждаш, че всичко, което си търсил толкова настървено отвън, никога не е било там, а вътре, в твоята тишина, от която толкова се страхуваш.
То не е предмет, който можеш да притежаваш, нито дума, която някой друг може да ти каже. Всичко това си бил самият ти – твоите собствени мисли, твоят вътрешен свят и начинът, по който усещаш света.
Човек цял живот гради фасади и трупа излишно маса ..., само за да открие накрая, че единственото решение е било, просто да спре, да седнеш с чаша кафе и цигара в тишината и да разбере, че няма нищо за търсене и доказване. Всичко е било за някой друг, съвсем напразно.
Тичането е за тези, които се страхуват да останат сами със себе си, защото не знаят какво ще чуят. Свободата започва тогава, когато спреш да търсиш. Всичко е вътре в теб и не трябва да правиш нищо.
Докосва ли това онази тънка струна във вас и стресът от вечното търсене и преоткриването на най-простите и човешки неща?