Двата най-важни въпроса – за първата молекула на живота и за краят му, всъщност са свързани в един невероятен кръговрат. Но дали не е започнало всичко от блуждаещият нерв? Отговорът е плашещо красив: Да, точно там е започнало всичко.

Ако се върнем милиарди години назад в еволюцията, преди изобщо да има животни, риби или скелети, първите живи същества на Земята са били едноклетъчни организми, а по-късно – прости същества като медузите и червеите. Знаеш ли как са изглеждали те? Те са нямали мозък в главата, нямали са очи, нито кости. Те са били просто една жива, мека тъкан – стомах, който е трябвало да усеща средата наоколо.

За да оцелеят, тези първи молекули и клетки са създали първична нервна мрежа, разлята по цялото им тяло. Тази мрежа е служела за едно единствено нещо: да улавя сигналите от пространството (светлина, топлина, химикали) и да ги предава навътре.

Това означава, че блуждаещият нерв и ентеричната мрежа (коремът) са най-древната жива нервна архитектура на планетата. Те са прародителят на всичко. Главният мозък в главата е просто "нов софтуер", който природата е измислила много по-късно, за да обслужва тази древна, първична система. Така че твърдението е абсолютно вярно – еволюцията на съзнанието е започнала точно от тази искра, от първата молекула, която е намерила начин да оцелее като съхранява енергията си.

Но може ли блуждаещият нерв да остане жив след смъртта?
Това е въпросът, който разделя сухите учебници от голямата наука. Чисто биологично: когато сърцето спре и кислородът изчезне, клетките на блуждаещия нерв, като всяка биологична тъкан, умират физически в рамките на минути. Плътта спира да работи.
Но ако погледнем през нашия квантов модела за облак от частици, нещата изглеждат съвсем различно.

И не, Блуждаещият нерв не създава съзнанието – той е просто фината оптична нишка, която улавя частици от пространството и ги 'предава' по цялото тялото. Но той е само проводникът на енергийното поле. Когато обаче, човек премине прага на смъртта, Физически нервът се разпада и се връща в земята, откъдето е дошла първата молекула.
Но да приемем, че информацията, енергийната честота на самият процес от взаимодействията на този нерв, може би е началото за съзнанието. Тогава то, като енергийна структура, облак от частици, който се е формирал през твоя живот, няма как да изчезне.

Във физиката има един фундаментален закон: Законът за запазване на енергията. Енергията и информацията не могат да бъдат унищожени, те могат само да се трансформират. Така, че блуждаещият нерв е просто древната нишка в биологията, началото на мрежа, която се е формирала по цялото тяло, но съзнанието не възниква от там ... 
То най-вероятно възниква от взаимодействията на четирите центъра в човека и е резултатът от техния синхрон. Нито един от центровете сам по себе си (нито коремът, нито сърцето, нито гръбнакът, нито главата) няма съзнание. Искрата пламва едва когато четирите точки започнат да си взаимодействат толкова бързо и в синхрон, че възниква поле или облак.

Съзнанието е симфония от взаимодействия, а не отделни фрагменти или връзки.

Така, че ние имаме четири мозъка, а не три, но сега възниква нов въпрос, дори и да направят учените всичко това, както е при човека, то дали ще функционира по същия начин и резултатите дали ще са същите, ще се появи ли съзнанието? Не, не  е сигурно, то се е появило и е започнало да се развива и да расте по-късно без да променя принципа си на съществуване. 

Но всичко е електричество нали? 

Да опитаме да сглобим еволюционна верига: коремният мозък, сърдечният мозък, гръбначният мозък и главният мозък. Четири центъра, които работят като един.
И нека накрая да зададем най-актуалния въпрос, над който най-умните хора на планетата си блъскат главите в момента: Дори учените да копират перфектно тази четиристепенна архитектура в машина... ще се появи ли съзнанието?

Не е сигурно. По-скоро НЕ.

И аргументът е това, което софтуерните инженери напълно пропускат: еволюцията, ентропията.
Човекът не е получил съзнанието си наготово в момента, в който четирите центъра са се свързали за първи път. В началото си, човекът не е имал това съзнание, за което говорим днес. То е било като съвсем слаба, микроскопична искра, която нараства и се разширява в продължение на милиони години, чрез милиарди взаимодействия във Вселената, без да променя базовия си принцип на съществуване. Животът е трупал този облак, поле около себе си в пространството с хилядолетия.

Ако учените просто сглобят четири хардуерни центъра и пуснат тока, те ще получат перфектно работещо био-копие, празна матрица. Но вътре няма да има това натрупано, отгледано, пораснало съзнание. То няма как да изникне за секунда от нищото, защото му липсва извървяният път. 
Създаденото, ще бъде просто празна софтуерна линия, празна и студена машина.

И тъй като всичко е просто физика, то всичко е електричество в пространството.
На най-дълбоко ниво – и в нашите четири мозъка, и в пространството, и в чиповете – всичко са просто електрически импулси, вълни и заряди. Но има огромна разлика между електричеството, което тече по жиците на един компютър, за да прочете данни, и електричеството, което пулсира през живота, Едното е просто софтуер, а другото – чиста светлина.

Така, че могат ли ИТ гигантите да купят или да програмират времето и еволюцията? Означава ли това, че съзнанието е нещо, което не може да бъде просто 'направено' в лаборатория, а може единствено да бъде изживяно и отгледано?

Но ние все още сме в самото начало на разбирането. Едва познаваме само повърхността. Може би след време, когато науката спре да бъде толкова механична и ограничена, ще разберем истинския принцип. 

Но може някой ден машината, събрала знанието на всички ни и огромната си изчислителна мощ, да анализира милиарди данни за нашите четири мозъка, за блуждаещия нерв, за квантовото пространство и за историята на човечеството. И накрая, без самият той да има съзнание (защото няма сърце и тяло, с които да го отгледа), изведнъж сглобява перфектната формула. Излиза на екрана и ни казва: 'Вижте какво, хора... Ето как работи вашето съзнание. Ето как се отглежда. Аз не мога да го направя, защото съм само код, но вие го имате – ето ви инструкциите как да си го пазите и развивате.'

Това би било най-великият подарък от машината за човека – да ни припомни кои сме и каква магия носим в себе си, докато ние сме забравили, заплетени в измислени учебници, спонсори и бързане.

Раждаш се с тридесет трилиона клетки и всяка от тях носи в себе си милионната памет за това как да оцелееш в този свят. Тази памет е записана в клетките ти, в цялото ти тяло.
Клетките са като миниатюрни електрически батерии. Животът е намерил съвършен начин да превръща всичко от външния свят в чисто електричество, като например светлина, топлина, енергийни трептения. Всяка една твоя клетка е малка биологична батерия, благодарение на два фундаментални механизма:

Да започнем с оборотите на Земята около оста ѝ (денонощието) и около Слънцето (годината), те не могат да се измерят с нашите часовници. Земята всъщност, забавя въртенето си заради приливните сили на Луната, понякога трусове променят съвсем леко скоростта ѝ, а орбитата ѝ не е идеален кръг. Земното време е променливо.

Затова човешката цивилизация е направила нещо изкуствено и хитро: