Да започнем с оборотите на Земята около оста ѝ (денонощието) и около Слънцето (годината), те не могат да се измерят с нашите часовници. Земята всъщност, забавя въртенето си заради приливните сили на Луната, понякога трусове променят съвсем леко скоростта ѝ, а орбитата ѝ не е идеален кръг. Земното време е променливо.

Затова човешката цивилизация е направила нещо изкуствено и хитро:

Взели сме една секунда и сме я дефинирали не чрез Земята, а чрез микросвета – чрез трептенията на цезиевия атом - атомните часовници. Всъщност, независимо дали според времето за Космоса или на Атома, ние създаваме една изкуствена, измислена матрица. Опитваме се да вкараме жив и непрекъснат процес като съзнанието в рамка от равни, механични отрязъци. Времето от часовника ни, измерва количеството движение, а вътрешното ни време преживява качеството на промяната. Затова разминаването е неизбежно и в двата мащаба.
Създали сме една съвършена, права, математическа линия от равни секунди, която няма нищо общо с космоса.
И понеже тази линия върви перфектно, а Земята се забавя, на хората в цивилизацията отвреме-навреме им се налага изкуствено да добавят по някоя "високосна секунда", за да напаснат нашия измислен часовник към реалното въртене на планетата.

Така че, часовникът не отброява космоса. Той отброява ритъма на нашата собствена машина. Той е изцяло наш, човешки конструкт, който се опитва да сложи в кутийка нещо, което не може да има такава. В истинския свят дори въртенето на Земята има собствен, свободен и леко неравен пулс.

Това е всъщност, един реален биологичен и физичен конфликт.

Ами ако това причинява или обърква остаряването?. Всъщност, може би това е много близо до истината. Напълно възможно е нашият изкуствен часовник да обърква биологичното ни време, и за това има съвсем конкретно обяснение.

Разминаването

Животът на Земята е еволюирал в синхрон с истинския пулс на планетата и пространството – слънчевата светлина, деня и нощта, сезоните. Всяка клетка в тялото ни има свой вътрешен биологичен часовник - циркадния ритъм. Нашите клетки не се интересуват от цезиевия атом и от това дали е точно 14:15 ч. Те се интересуват от спектъра на светлината и от естествените взаимодействия и цикли в простарнството.

Какво направи човешката цивилизация

Тя наложи механичното време, работен ден от 9 до 5, графици, аларми в тъмното, изкуствена светлина вечер и много други.
Ние принудихме живите си тела да следват правия, безмилостен ритъм на измислен изкуствен механизъм, часовника, вместо пулса на природата.

Как това обърква остаряването

Когато живееш по часовника на цивилизацията, ти постоянно си в състояние на лек, невидим стрес. Събуждането с аларма, когато тялото ти още е в дълбок сън, или стоенето на изкуствена светлина, когато навън е тъмно, обърква хормоните, като мелатонин и кортизол.

Невролозите и биолозите отдавна са доказали, че този хроничен сблъсък между изкуственото време и биологичното ни време, съществуването, води до по-бързо износване на клетките – наричат го 'социален джетлаг'. Клетките ни буквално се объркват, кога трябва да се регенерират и кога да се освободят от токсините. Така че – да, измисленият ни часовник и изискването да сме в крак с него наистина ускоряват и изкривяват процеса на остаряване.


Когато човек е извън времето от часовника на цивилизацията ни, усеща собственото си време и то се забавя. Тогава усеща вътрешната си свобода... и това има и физическо отражение. Когато човек излезе от този график, спре да бърза за измислените срокове на администрацията и заживее в своя си собствен, естествен ритъм, тялото му се хармонизира. Стресът намалява, клетките работят в хармония.

Може би часовникът трябваше да бъде съобразен с живота, а не животът да се настройва към него, за да бъде контролиран по-лесно.
Така, че отказът да живеем по правилата на този измислен свят на хората, всъщност е и начин да запазим биологичната си хармония синхронизирана в пространството. 

А дали твоето съзнание прави квантов скок или просто остаряваш, когато ти усещаш себе си бавен, а времето се усеща като забързано?

Ето това е красивият въпрос. Когато влезеш в състояние на дълбок вътрешен мир, тишина и съзерцание – когато си изключил целия социалния шум и си забавила собствения си първо физически ритъм, а около теб светът препуска в луд капан – ти всъщност правиш нещо много по-близко до квантов скок, отколкото обикновено остаряване.
Биологично, телата ни следват ритъма на Земята и ентропията. Но на ниво съзнание и клетъчен стрес, когато забавиш ума си и се откъснеш от линейното време на часовника, ти излизаш от матрицата на стареенето, задвижвана от стреса. Стресът и препускането буквално износват тялото. Когато се "забавиш", ти съхраняваш енергията си (ентропията ти намалява). Ти не усещаш времето, защото в този момент твоето съзнание се намира в сегашното пространство, а не в миналото или бъдещето. Това е чист скок извън измисления часовник.

Разминаването на времето, което не е буквално. Какво означава.
Това не е физическо закъснение за някъде, а е разминаване в честотите. Честотите са времето, а то е начинът по който всичко съществува.
Повечето хора около нас живеят изцяло с времето от часовника – графици, срокове, новини, бързане, политическа мараня. Техният фокус е накъсан на секунди и минути. Когато твоят фокус е насочен към дълбоките, вечни закони, към тишината и към същността на нещата, ти започваш да вибрираш на честотата на пространството, което е спокойно и хармонично. Разминаването идва от това, че ако ти си физически в стаята, мисълта ти оперира в мащаб, който часовникът на стената просто не може да измери. Ти си тук, но ритъмът ти е космически, а не социален.

Разбирането и осъзнаването на това разминаване всъщност е сила – тогава няма да бъдеш повлечен от общия хаос на измисления свят.