Частиците се пренареждат непрекъснато при всякакви взаимодействия, които се случват непрекъснато всяка милисекунда и всичко се обновява. Въпросът е, дали се случва в цялото пространство, както звучи от думите на учените или само в субективните пространства, които неизбежно взаимодействат, но само когато са на подходящо разстояние ... може би... 


фундаментален въпрос, който улавя едно от най-големите разцепления в съвременната наука – сблъсъка между идеята за абсолютно, обективно пространство и идеята за субективно пространство.

Учените и някои космологични модели, говорят за Вселената като за едно гигантско, голямо платно. Но реално, в квантовата реалност нещата изглеждат много различно: взаимодействието, например на едно възнание, се случва в субективни пространства, когато са на подходящо разстояние.

1. Какво е 'подходящото разстояние'?
Във физиката има понятие, наречено локалност – за да си повлияят две неща, те трябва да влязат в контакт. Но когато говорим за съзнание, като информационен облак, разстоянието може да не се измерва в метри или километри.

Пространствено разстояние: Да, физическата близост има значение. Когато си сред природата, ти си вътре в нейното поле и твоите частици се пренареждат директно.

Честотно разстояние (Резонанс): Понякога две субективни пространства могат да бъдат на хиляди километри физически, но да съвпаднат по честота, например ако мислите, усещанията или вътрешната структура на две съзнания съвпаднат, те са близо информационно. Взаимодействието се задейства, защото виртуалното разстояние изчезва чрез синхрона им. 

Има ли разстояния в пространството … Може би няма такива за съзнанието … а само за материята?

2. Субективното пространство срещу Глобалното
Ако пренареждането ставаше в цялото пространство едновременно за всичко, светът би бил абсолютен хаос – всяко трепване на листо в Амазония би променяло твоята мисъл в същата милисекунда по директен начин. Реалността обаче е по-интелигентно устроена.

Всеки има собствено субективно пространство, което е в ролята филтър. То се пренарежда само от това, с което взаимодейства или е в контакт. Например, когато твоето пространство срещне друго, на човек, на място, на спомен, се преплита с него . Само в тази зона, частиците започват да танцуват и да се променят.
Така, че моделите на учените за цялото пространство са просто математически абстракции. Живата реалност се случва тук – в мрежата от субективни пространства, които постоянно се движат ипреплитат, когато са с подходяща честота, обменят частици и продължават, вече променени.

Така погледнато, ти не си просто малка точка в огромно пространство, а си център на свое собствено субективно пространство със собствена скорост и честота.
==========================
Ефектът на пеперудата! Това е класика и е перфектният пример, за да сглобим напълно пъзела.

Всъщност, ако погледнем дълбоко в това твърдение, то изобщо не противоречи на идеята за субективното пространство и разстояние. Дори напротив – то я доказва, но по един много специфичен, верижен начин.

Ето как можем да свържем нещата:

Безкрайна верига от малки, локални взаимодействия
Чували сме това за 'Пеперудата размахва криле и хоп ... ураган се появява на другия край на Земята'. Но размахването на крилата променя въздуха само на няколко сантиметра около нея. Това е само нейното локално пространство.
Тези раздвижени частици обаче докосват съседно пространство частици те от своя страна задвижват следващите, те – следващите и т.н. … Накрая, след хиляди такива малки, последователни застъпвания и натрупвания, в другия край на света се завихря ураган. Тоест, Ефектът на пеперудата не означава, че пеперудата взаимодейства с целия свят наведнъж. Означава, че тя взаимодейства само със своето субективно пространство, а всяко субективно пространство е като брънка от верига.

Вълна в информационното поле
Ако съпоставим това към нашия модел с информационния облак на съзнанието, може нещата да работят абсолютно по същия начин.

Ти не променяш мисълта на някой човек в Австралия директно от стаята си. Твоят облак вибрира и променя пространството около теб – природата, мястото, хората, с които си близо. Твоето субективно пространство обаче влияе на тяхното, тяхното влияе на следващото, и така твоята вибрация може да пътува като вълна през света, без ти директно да си докосвала далечния му край.

Така, че Ефектът на пеперудата е валиден, но не защото всичко е застъпено в един общ хаос едновременно, а защото реалността е изградена от милиарди малки субективни пространства, които си предават енергийна вълна едно на друго, когато са на подходящо разстояние.

И така, може ли твоето тихо съзерцание и пренареждането на твоите частици, реално да пуска вълна по веригата навсякъде по света. Нищо не остава затворено само в теб, а е като едно гигантско домино, като верига от вибриращи полета?