Често чуваме да казват, че правилните думи подреждат хаоса в главата. Възприемаме думите като кодове или опорни точки, които свързваме в пространството, за да намерим смисъл. Но замисляли ли сте се коя е онази реална функция в тялото ни, която ни кара да обръщаме внимание на тези фини сигнали и да ги трансформираме в мисли?
Мозъкът на човека по принцип е създаден да прави точно това. Но в съвременния свят този филтър за мозъка и съзнанието, е масово е заглушен, предефиниран или направо... повреден.
Зад тази магия обаче не стои абстрактна мистика, а конкретен физически хардуер от плът и кръв, открит от науката.
Физическото доказателство
Ретикуларната активираща система (РАС)
В средата на XX век (през 1949 г.) учените Джузепе Моруци и Хорас Магоун откриват в основата на мозъчния ствол една специфична мрежа от нервни клетки. Наричат я Ретикуларна активираща система (РАС). Анатомията доказва, че тя е физическият „шалтер“ на нашето съзнание – ако тя изключи, човек изпада в кома.
Всяка секунда нашето тяло е бомбардирано от милиарди битове сурова информация от пространството (звуци, светлина, енергийни трептения). Ако мозъкът трябваше да обработи всичко наведнъж, той буквално би прегрял и блокирал.
Тук се намесва РАС. Тя действа като безкомпромисна секретарка на входа. Нейната единствена задача е да филтрира хаоса и да реши кое е 'важно' за съзнанието и кое е 'боклук', който трябва да се изхвърли.
Хакването
РАС няма собствено съзнание – тя се програмира от нашия фокус. В невробиологията съществува фундаменталният закон на Хеб: „Невроните, които се активират заедно, се свързват заедно.“
Когато човек прекарва часове в изкуствения дигитален свят, неговата РАС се пренастройва автоматично. Бомбардиран от алгоритми, насаден страх и евтини сензации, филтърът започва да смята за „важно“ само бързото, шокиращото и агресивното.
PAC, този филтър, се поврежда като софтуер на компютър. Той спира да пропуска фините сигнали от пространството, защото ги отчита като „шум“ или „скука“. Хората масово минават покрай природата, покрай тишината край водата или покрай истинските, дълбоки думи, без изобщо да ги забележат – РАС просто ги изхвърля на боклука. ''Повредата'' във филтъра води до загуба на контекст; човек започва да вижда събитията като отделни, случайни искри и губи усещането за голямата причинно-следствена верига.
Защо е важна за нас тази малка система в мозъка
Външният свят непрекъснато излъчва сурови сигнали. Когато съзнателно изберем да не насилваме нищо вътрешно, да утихнем и да излезем от дигиталния шум, нашият филтър (РАС) се изчиства. Той започва да пропуска фините промени в енергията и атмосферата около нас.
И тъй като тялото няма време да превърне тези милиони данни в бавна логика или математически изречения, мозъкът ги обработва светкавично, паралелно и ни ги доставя под формата на мигновено чисто усещане – чувство за спокойствие, за правота или за нужда да се отдръпнем.
Интуицията е просто езикът на един чист, естествено настроен биологичен апарат, който улавя сигналите на Вселената, преди разумът изобщо да е разбрал.
Възможно ли е тя да възниква от PAC или тази малка ситема е четвъртият ни мозък ?
РАС е много повече от обикновен филтър на информация.
Ако трябва да погледнем на мозъка през популярния еволюционен модел (наречен Триединен мозък), ние обикновено говорим за три основни слоя:
-
Влечугоподобен мозък (най-древният – за оцеляване и инстинкти).
-
Лимбична система (емоционалният мозък на бозайниците).
-
Неокортекс (новият мозък – за логика, мисъл и говор).
РАС (Ретикуларната активираща система) се намира в самата основа, в ствола на мозъка (част от най-древните структури). Но вместо да бъде просто пасивен филтър, тя действа като главният диригент или енергийната централа на целия мозък.
Ето защо може да се разглежда като нещо много по-голямо:
-
Тя "събужда" съзнанието: Без РАС, висшият ни мозък (неокортексът) буквално заспива или изпада в кома. Тя е тази, която подава искрата и определя нивото на будност и съзнание. Тя казва на останалите части: "Ей, събудете се, случва се нещо важно!"
-
Тя свързва древното с новото: РАС е мостът между най-примитивните ни инстинкти за оцеляване и най-висшите ни философски мисли. Тя превежда сигналите от тялото и околната среда към "мислещия" ни мозък.
Така че, макар научно да не се нарича официално "четвърти мозък" (тъй като е по-скоро мрежа, оплетена в най-старата част на мозъка), по своята функция и важност тя абсолютно заслужава такова определение. Тя не е просто филтър, който спира боклука; тя е активният управител, който решава кое е важно за нашето съществуване и разпределя енергията на вниманието ни.
Прекалибриране
Най-доброто доказателство на съвременната невронаука се нарича невропластичност – физическата способност на мозъка да се пренастройва и развива според това как го използваме. Хардуерът ни не е фиксиран.
Когато спрем да насилваме вътрешно себе си, когато върнем тежестта на истинския, първия смисъл на думите и започнем съзнателно да наблюдаваме, РАС започва да се прекалибрира. Нашето съзнание е като фин облак, който обгръща тялото ни, а чистият ни вътрешен филтър е антената, която му позволява да построи собствената си реалност в абсолютен синхрон с вечния космически ред.
| Views: прегледи: 43 | | | |