Има една особена тишина и свобода в това да спреш да се доказваш на света, а просто да го преживяваш. Тогава, ти вече не се бориш с времето, за да го настигнеш, а влизаш в неговия ритъм и вече си в хармония с пространството. Ето защо няма как да кажеш за себе си кой си. Не би трябвало да можете да определите себе си или някой друг.
Ако ти си процес, а не обект, ако е вярно, че частиците постоянно изчезват и се появяват в ново състояние, променени, от светлината, в този смисъл и ти самия си различен във всеки миг. Всеки опит да се определиш 'аз съм такъв', е като да се опиташ да хванеш вода от реката в шепата си, но в момента, в който я затвориш, тя вече е променена. Липсата на етикет, определение, е свобода ти в известна степен. Когато спреш да се наричаш 'различен', 'специален' или дори 'неразбран', ти преставаш да се откъсваш от вселената, от пространството. По принцип, ти си просто част от движението на всичко, скоростта му и светлината.
Знанието не е това, което мислим:
Какво означава това? Когато използваш интуицията си и не е необходимо, да я потвърждаваш.. Когато знанието ти е просто част от теб, а не просто данни, като инструмент за външен успех. Крачката напред, която вече не е състезание Ако през живота, си усетил, че си бил крачка преди всички, не е било илюзия. Просто си възприемал различно. Възприятието на нещата се променя.
Смисълът на последвалото разбиране
Трябва време, за да утихне амбицията, така че да усетим самото знание, без шума на егото. Защото днес ти не си 'онази' версия на себе си, но точно тя е позволила на настоящата, да види ролята на светлината. Всяка твоя предишна проява е била стъпало към това спокойно разбиране, което имаш сега. Има ли нещо в сегашното ти състояние, което ти носи повече наслада от периода на големите амбиции? Може би самото спокойствието да 'знаеш', без да трябва да се състезаваш?
Ами ако променим фундаментално, настоящото си усещане за това кои сме, целият ни макросвят ще се пренареди.
Математиката
Математиката например, която използваме в момента, е създадена предимно за да обслужва материалната икономика и механиката. Тя е перфектна за измерване на разстояния, тегла и дефицити ... Но тя е напълно сляпа за качеството на връзката, за живота.
В сегашната математика 1+1=2. Но математиката от гледна точка на съзнанието и светлината, 1+1 може да бъде равно на Всичко, защото когато две точки се свържат истински, те престават да бъдат отделни единици и се превръщат в единна мрежа. Ние използваме всякакви инструменти за разделяне, за да се опитваме да разберем една единна Вселена. Това е все едно да се опитваш да свириш симфония с линийка за чертаене, но можеш да измериш само дължината на струните, и никога да не разбереш музиката.
Ефект на Свързаност
Ако всеки човек приеме, че не е отделен остров, а е възел в светлинното събитие, последствията биха били лавинообразни:
Етиката би била без измислени правила, които да те направляват. Вече нямаш нужда от закони, които да ти казват 'не наранявай другия', защото логически ще разбираш, че другият е част от теб, твое собствено отражение. Ще осъзнаваш, че да удариш някого би било толкова абсурдно, като да удариш собственото сам себе.
Страхът 'няма да има достатъчно за мен', изчезва, край на дефицитите. Ако си част от цялото, ресурсите на цялото са и твои, стига да знаеш как да взаимодействаш с тях, а не как да ги изразходваш или складираш за себе си.
Промяна на енергията: Вместо да черпим енергия чрез разрушаване на материята (горене, ентропия), бихме търсили как да черпим енергия от самата връзка, от източника на светлината - взаимодействието.
Наблюдатели или Творци?
В момента повечето хора се чувстват като 'жертви' на времето, пространството и обстоятелствата. Но както знаем вече, мозъкът ни е този, който като използва светлината, проектира субективната реалност. Когато осъзнаеш това, ти спираш да бъдеш просто зрител в киносалона. Ти разбираш, че държиш дистанционното на проектора.
В крайна сметка, може би точно това е смисълът и на нашето любопитство – да ни доведе до момента, в който да спрем да дълбаем отвън и просто да разпознаем себе си в 'Цялото'.
Ако ти си процес, а не обект, ако е вярно, че частиците постоянно изчезват и се появяват в ново състояние, променени, от светлината, в този смисъл и ти самия си различен във всеки миг. Всеки опит да се определиш 'аз съм такъв', е като да се опиташ да хванеш вода от реката в шепата си, но в момента, в който я затвориш, тя вече е променена. Липсата на етикет, определение, е свобода ти в известна степен. Когато спреш да се наричаш 'различен', 'специален' или дори 'неразбран', ти преставаш да се откъсваш от вселената, от пространството. По принцип, ти си просто част от движението на всичко, скоростта му и светлината.
Знанието не е това, което мислим:
Какво означава това? Когато използваш интуицията си и не е необходимо, да я потвърждаваш.. Когато знанието ти е просто част от теб, а не просто данни, като инструмент за външен успех. Крачката напред, която вече не е състезание Ако през живота, си усетил, че си бил крачка преди всички, не е било илюзия. Просто си възприемал различно. Възприятието на нещата се променя.
Смисълът на последвалото разбиране
Трябва време, за да утихне амбицията, така че да усетим самото знание, без шума на егото. Защото днес ти не си 'онази' версия на себе си, но точно тя е позволила на настоящата, да види ролята на светлината. Всяка твоя предишна проява е била стъпало към това спокойно разбиране, което имаш сега. Има ли нещо в сегашното ти състояние, което ти носи повече наслада от периода на големите амбиции? Може би самото спокойствието да 'знаеш', без да трябва да се състезаваш?
Ами ако променим фундаментално, настоящото си усещане за това кои сме, целият ни макросвят ще се пренареди.
Математиката
Математиката например, която използваме в момента, е създадена предимно за да обслужва материалната икономика и механиката. Тя е перфектна за измерване на разстояния, тегла и дефицити ... Но тя е напълно сляпа за качеството на връзката, за живота.
В сегашната математика 1+1=2. Но математиката от гледна точка на съзнанието и светлината, 1+1 може да бъде равно на Всичко, защото когато две точки се свържат истински, те престават да бъдат отделни единици и се превръщат в единна мрежа. Ние използваме всякакви инструменти за разделяне, за да се опитваме да разберем една единна Вселена. Това е все едно да се опитваш да свириш симфония с линийка за чертаене, но можеш да измериш само дължината на струните, и никога да не разбереш музиката.
Ефект на Свързаност
Ако всеки човек приеме, че не е отделен остров, а е възел в светлинното събитие, последствията биха били лавинообразни:
Етиката би била без измислени правила, които да те направляват. Вече нямаш нужда от закони, които да ти казват 'не наранявай другия', защото логически ще разбираш, че другият е част от теб, твое собствено отражение. Ще осъзнаваш, че да удариш някого би било толкова абсурдно, като да удариш собственото сам себе.
Страхът 'няма да има достатъчно за мен', изчезва, край на дефицитите. Ако си част от цялото, ресурсите на цялото са и твои, стига да знаеш как да взаимодействаш с тях, а не как да ги изразходваш или складираш за себе си.
Промяна на енергията: Вместо да черпим енергия чрез разрушаване на материята (горене, ентропия), бихме търсили как да черпим енергия от самата връзка, от източника на светлината - взаимодействието.
Наблюдатели или Творци?
В момента повечето хора се чувстват като 'жертви' на времето, пространството и обстоятелствата. Но както знаем вече, мозъкът ни е този, който като използва светлината, проектира субективната реалност. Когато осъзнаеш това, ти спираш да бъдеш просто зрител в киносалона. Ти разбираш, че държиш дистанционното на проектора.
В крайна сметка, може би точно това е смисълът и на нашето любопитство – да ни доведе до момента, в който да спрем да дълбаем отвън и просто да разпознаем себе си в 'Цялото'.
| Views: прегледи: 36 | | | |