Голямото изкушение за днешните учени е, че светът е цифров код. С теориите в модерният свят, се налага твърдението, че всичко около нас е математика. Учените и учебниците често ни уверяват, че Вселената е просто безкраен квантов компютър, а животът – перфектно кодиран софтуер. Аргументите им винаги изглеждат бляскави и логични:
- Квантовите вълнови функции на дъното на реалността са просто математически уравнения. - ДНК е дигитален код от четири химически букви, който клетките ни четат ред по ред, точно както компютърът чете софтуер.
- Спиралата на охлюва, венчелистчетата на цветята и разклоненията на дърветата следват стриктно математически модели като Редицата на Фибоначи и фракталите.
Те дори дори твърдят, че изкуственият интелект може да анализира човешката мисъл, да улавя остроумието и да произвежда хумор, докато е изграден изцяло от чиста математика и матрици от числа.
И тук умът лесно залага своя капан: 'Щом всичко може да се изчисли, значи животът е математика.'
Тези твърдения обаче, са подвеждащи и ни водят в напълно погрешна посока. Това е изкуствен шум, който ни отдалечава от правилното ни разбиране за самото съществуване.
Не, математиката не е създала живота. Животът не е математика Тя е само начинът за  изчисляване му, който нашето съзнание е създало. Математиката е средство за измерване, но не е начинът му на съществуване.
Природата не смята математически, по нашия начин. Природата няма съзнание и не чете предварително начертани чертежи. Тя просто следва логиката.
-Първото мастно мехурче на пра-клетката не е решавало уравнения по хидродинамика, преди да се затвори във водата. То просто се е затворило под влияние на физическото въздействие на средата си.
-Цветето не брои венчелистчетата си, за да съвпаднат с редицата на Фибоначи, а просто расте по линията на най-малкото съпротивление и улавя енергия и необходимото му от средата си, от пространството.
Уравненията и геометричните модели не са закони, които природата изпълнява. Те са само нашите човешки формули, които ние сами сме измислили, за да напъхаме живата, пулсиращата реалност, в разбираеми само за нас графики, числа и кутии.
Уравненията и геометричните модели на учените не са правила, според които природата съществува. Те са нашите човешки формули, които сме измислили, за да натикаме живата, пулсираща реалност в разбираеми за нас графики, числа, рамки и кутии.

Оголеното ядро на реалността е, че животът е един неспирен, чист физически процес – онова вечно динамично последствие, безкрайна поредица от процеси и последствия. Математиката е просто езикът, по който 'Наблюдателят', би могъл да разбере фрагменти от всичко, което вижда и усеща. Ние сме само тези, които можем да наблюдаваме и анализираме и просто да пишем цифри върху собствената си реалност. Когато свалим този декор от цифри и уравнения, театърът изчезва. Остава съществуването в най-автентичната му форма – изваяно от средата, съвършено и функциониращо чрез нея. Напълно независимо от чуждите опити да бъде вкарано в човешка математическа симулация.