Всеки от нас живее с усещането, че е пълен господар на ума си. Мислим си: 'аз  измислих това'. Но ако погледнем реалността без илюзии, ще видим, че нещата изобщо не изглеждат така, както ни се струва. Мислите представляват взаимодействие.
Мисълта никога не започва от нищото. Тя е резултат от безброй сложни взаимодействия – и вътре в нас, и извън нас.

Във всяка една секунда нашият мозък е бомбардиран от огромно количество информация. Външният свят ни залива с шумове, гледки, чужди думи и социални шаблони. В същото време отвътре ни натискат нашата собствена биология, натрупаните спомени, миналият опит и химичните процеси в тялото.

Ако мозъкът пропускаше всичко това наведнъж, съзнанието ни просто би блокирало от претоварване. Затова основната задача на мозъка е, да работи като филтър. Той спира по-голямата част от този хаос и ни показва само картината, която е сглобил. Ние не виждаме реалността директно – виждаме това, което мозъкът е визуализирал за нас.

Илюзията за собствена мисъл

Повечето мисли, които виждаме в главата си, всъщност не са наши в смисъла, в който си мислим. Те са породени от външни фактори. Когато хората масово повтарят чути клишета, те просто възпроизвеждат това, което е преминало през техния филтър без критична проверка.

Но дори при независимия ум, мисълта е реакция на взаимодействие. Трябва нещо да провокира мислите отвън, за да се задейства вътрешният ти механизъм. Мисълта е искрата от взаимодействието между вътрешната ни конституция и външния свят.

Изборът ни от облак на вероятности

Преди да вземем решение, в ума ни съществува цял облак от възможни мисли и реакции. Това са чисти вероятности. В един момент, преминавайки през нашите анализи, проверки и интуиция, ние избираме една конкретна възможност. В секундата, в която я помислим или изречем, една вероятност се 'фиксира' и трансформира в нашата настояща реалност за деня.

Изборът е наш, а информацията е доставена от взаимодействията ни в пространството и филтриран от мозъка ни.