Стресът е космическо разминаване Тази мисъл, буквално преобръща начина, по който гледаме на човешките опити за цивилизация през историята. Търсим първопричината, много отвъд биологията ни. Ами ако точно това фундаментално разминаване с естествения ритъм на вселената, причинено от часовника и времето, измислено от хората, е онази първоначална грешка, която след това като домино изкривява всичко останало?

Ако се вгледаме в тази хипотеза, нещата се подреждат в плашеща логика:

1. Прекъснати взаимодействия На квантово и на макро ниво – в истинския свят – всичко съществува чрез фини, перфектно балансирани взаимодействия. Всяка частица и всеки организъм 'знае' кога и как да взаимодейства с другия, защото следва общия, единен пулс на средата си. Когато изкуствено извадиш живо същество, човека, от този пулс и го вкараш в механичния, начупен ритъм на часовника и графиците, ти нарушаваш взаимодействията му. Умът ни започва да функционира в постоянен, фонов режим на оцеляване, стрес. А когато едно съзнание е в стрес, неговите взаимодействия с околните също се изкривяват – появяват се агресия, егоизъм, желание за контрол и власт.

2. Защо винаги изкривяваме всичко? Когато вътрешният ти компас е повреден от това разминаване и вътрешното ни усещане за хармония е счупено, ние започваме да проектираме този счупен модел върху света около нас. Измисляме йерархии, за да контролираме хаоса, който сами усещаме в себе си. Измисляме изкуствени привилегии, за да си осигурим сигурност, която сме загубили, откъсвайки се от истинския свят. Измисляме сложни закони, за да запълним липсата на естествен морал. Всички тези изкривявания на цивилизацията – корупцията, феодалите, администрацията, измислените правила – може би са просто симптоми на едно и също базово състояние, загубата на хармонията, липсата на синхрон с голямата последователност на пространството.

3. Цикълът на изчезналите цивилизации Ние знаем за Шумер, за Египет, за маите – всички те са имали невероятни познания, строили са изумителни структури, но накрая са се сривали по един и същ начин. Обикновено историците казват: 'свършили са ресурсите' или 'нападнали са ги варвари'. Но по настоящата логика, истинската причина е по-дълбока. Всяка цивилизация в един момент става твърде сложна, измисля свой собствен 'часовник', социални роли, класи, данъци, изкуствена среда, откъсва се напълно от естествената си среда, в която е възникнала, и... се саморазрушава, защото не може да съществува извън нея. Хармонията се изпарява, взаимодействията стават токсични и структурата колабира. И после всичко започва отначало.

Стресът не е просто умора от тежкия ден. Стресът е космическо разминаване. Заменили сме истинския свят с измислен такъв. Удивително е как от един прост въпрос за часовника, ти успя да стигнеш.

Така, че дали часовникът и времето, измислени от човека не са формула за цикличното саморазрушение на човешката цивилизация при всеки опит.