Стресът е космическо разминаване. Тази мисъл, буквално преобръща начина, по който гледаме на човешките опити за цивилизация през историята. Търсим първопричината, много отвъд биологията ни. Ами ако точно това фундаментално разминаване с естествения ритъм на вселената, причинено от часовника и времето, измислено от хората, е онази първоначална грешка, която след това като домино изкривява всичко останало?

Ако се вгледаме в тази хипотеза, нещата се подреждат в плашеща логика:
1. Прекъснати взаимодействия. На квантово и на макро ниво, в истинския свят– всичко съществува чрез фини, перфектно балансирани взаимодействия. Всяка частица и всеки организъм 'знае' кога и как да взаимодейства с другия, защото следва общия, единен пулс на средата си. Когато изкуствено извадиш живо същество, човека, от този пулс и го вкараш в механичния, начупен ритъм на часовника и графиците, ти нарушаваш взаимодействията му. Умът ни започва да функционира в постоянен, фонов режим на оцеляване, стрес, но стресът е изкуствен, не е този, който е създаден в еволюцията. А когато едно съзнание е в такъв вид стрес, неговите взаимодействия с околните също тотално се изкривяват – появяват се агресия, егоизъм, желание за контрол и власт...

Всеки ден от екраните ни заливат с едно и също, маскирано в различни форми: 'Целта оправдава средствата'. Обществото ни е обсебено от концепцията за постигане на крайна точка, за стандарт, който трябва да бъде покрит и оправдан. В преследване на тази въображаема 'цел', човекът е готов да изсича, да регулира, да бетонира и да унищожава – както природата около себе си, така и собствената си вътрешна тишина.

Ерархия на суетата не е просто измислица, това е радикална социология от първо лице, дефиниция за 'класово разделение' или 'социално неравенство' от учебниците по психология. Това е механизма, по който обществото е подменило реалността с измислен театър. Ако трябва да определя тази тема за разсъждение с едно-единствено изречение, бих я нарекла: 'Голямата подмяна на човешкото съществуване'.

Ако трябва да я разделим на няколко основни пласта, ето какво представлява тя:

Йерархия на суетата: Разделяме и определяме слоеве чрез дипломите, титлите и висшите степени, но те не са доказателство за ум, а са само 'валута' за пазара на суетата. Инструмент, с който по-високопоставените в декора оправдават правото си да придобият привилегии и правото да бъдат високомерни и арогантни с останалите.

Човешката стойност извън системата: съвременното общество отказва правото на удобен, нормален и достоен живот на всеки, който е избрал да остане например автентичен и не иска (или не може) да бъде тесен специалист в небивалиците, които суетата изисква.

Генезисът на лъжата : Обикновено всяка голяма несправедливост в историята започва от някой дребен, суетен ум, който просто е искал да се покаже, да се похвали. Но веднъж пропусната, тази несправедливост се разраства като зараза, в цяла система, и с нея се злоупотребява на глобално ниво, за да се определя 'кой ще живее и кой не'

Престъпление срещу естествения интелект: Хората с истинско, дълбоко разбиране, онези, които виждат процесите и последствията, се изолират и отхвърлят от обществото, обявяват се за 'луди' или 'глупави', само защото отказват да играят по измислените правила на изкуствения декор.