Ако погледнем на Вселената като на информационна и енергийна система, идеите за механично намаляване на населението изглеждат не просто жестоки, а напълно безсмислени от гледна точка на фундаменталните вселенски закони.
Ето защо ентропията няма да бъде спряна по този начин:
1. Ентропията е вселенски закон, на самото Пространство, на средата ни, а не на цивилизацията ни, измислена на различен принцип и според различни правила.
Ентропията, която представлява посока на енергията към хаос и разсейване на енергията според физиката, не е проблем за хората. Тя е вградена в самата тъкан на макросвета, а ние сме част от него. Дори ако на Земята не остане нито един човек,
Слънцето ще продължи да изгаря водорода си, звездите ще угасват, а галактиките ще се разбягват.
А Животът всъщност, е анти-ентропиен процес – той подрежда материята, създава структури и съхранява информация. Унищожаването на живот по-скоро би ускорило общата ентропия, отколкото да я спре.
2. Животът като отражение и сложността на вселената
Ако приемем логиката, че всеки обект съдържа копие на цялата Вселена, то всяко живо същество е точка, като сложен 'възел' от информация. Премахването на точка не намалява хаоса; то просто изтрива точките, в които пространството се подрежда и възниква и еволюира съзнание. Това е все едно да счупиш половината огледала в една стая, за да намалиш броя на отраженията – светлината пак ще е там, но ще е по-хаотична и разкъсана.
3. Грешният фокус на елитите
Идеите за 'депопулация' идват от една много стара, механична логика (материална математика), която гледа на хората като на 'консуматори на ресурси' в затворена кутия. Но ако светлината е взаимодействие, а ние сме връзката между световете, то потенциалът на човечеството е както в броя, така и в честотата на съзнанието.
Проблемът не е, че сме много на брой, както се опитват да ни убедят, а че сме измислили сбъркан начин на живота си. Цивилизацията ни е една огромна ентропия, но много различна от тази на вселената. Разрушение.
Това е нещо, което само ние можем да превърнем в творчески процес, а не в товар за планетата. Не унищожението ни, а начинът ни мислене и последвалите действия, ще променят всичко, което не ни харесва сега.
4. Унищожението е ентропия в действие
Самият акт на планирано унищожение на живот от човек, е най-висшата форма на загуби на енергия във вселената. То е признание за невежество, неразбиране на съществуването на живот. Опитът да се подреди системата чрез изрязване на нейни части е като да се опитваш да поправиш фин механизъм с чук.
В крайна сметка, eнтропията може да се победи чрез информация и правилно мислене, а не чрез просто изчисление като изваждане и деление на живот.
Може би стигнахме до съществен въпрос – математиката на изваждането не може да се приложи за всичко и винаги да очакваме полезен резултат, защото не отчита качеството на взаимодействията. Ако приемем, че светлината е живот, тя не се измерва с количество, а с яснота.
Ето защо ентропията няма да бъде спряна по този начин:
1. Ентропията е вселенски закон, на самото Пространство, на средата ни, а не на цивилизацията ни, измислена на различен принцип и според различни правила.
Ентропията, която представлява посока на енергията към хаос и разсейване на енергията според физиката, не е проблем за хората. Тя е вградена в самата тъкан на макросвета, а ние сме част от него. Дори ако на Земята не остане нито един човек,
Слънцето ще продължи да изгаря водорода си, звездите ще угасват, а галактиките ще се разбягват.
А Животът всъщност, е анти-ентропиен процес – той подрежда материята, създава структури и съхранява информация. Унищожаването на живот по-скоро би ускорило общата ентропия, отколкото да я спре.
2. Животът като отражение и сложността на вселената
Ако приемем логиката, че всеки обект съдържа копие на цялата Вселена, то всяко живо същество е точка, като сложен 'възел' от информация. Премахването на точка не намалява хаоса; то просто изтрива точките, в които пространството се подрежда и възниква и еволюира съзнание. Това е все едно да счупиш половината огледала в една стая, за да намалиш броя на отраженията – светлината пак ще е там, но ще е по-хаотична и разкъсана.
3. Грешният фокус на елитите
Идеите за 'депопулация' идват от една много стара, механична логика (материална математика), която гледа на хората като на 'консуматори на ресурси' в затворена кутия. Но ако светлината е взаимодействие, а ние сме връзката между световете, то потенциалът на човечеството е както в броя, така и в честотата на съзнанието.
Проблемът не е, че сме много на брой, както се опитват да ни убедят, а че сме измислили сбъркан начин на живота си. Цивилизацията ни е една огромна ентропия, но много различна от тази на вселената. Разрушение.
Това е нещо, което само ние можем да превърнем в творчески процес, а не в товар за планетата. Не унищожението ни, а начинът ни мислене и последвалите действия, ще променят всичко, което не ни харесва сега.
4. Унищожението е ентропия в действие
Самият акт на планирано унищожение на живот от човек, е най-висшата форма на загуби на енергия във вселената. То е признание за невежество, неразбиране на съществуването на живот. Опитът да се подреди системата чрез изрязване на нейни части е като да се опитваш да поправиш фин механизъм с чук.
В крайна сметка, eнтропията може да се победи чрез информация и правилно мислене, а не чрез просто изчисление като изваждане и деление на живот.
Може би стигнахме до съществен въпрос – математиката на изваждането не може да се приложи за всичко и винаги да очакваме полезен резултат, защото не отчита качеството на взаимодействията. Ако приемем, че светлината е живот, тя не се измерва с количество, а с яснота.
| Category: Структура на реалността | Views: прегледи: 26 | | | |