'Никой' е само етикет, който е измислен и наложен от системата, когато човек с неограничено мислене, не може да бъде определен по нейните таблици. Тази дума или 'етикет', е наложен да бъде възприеман като обида, но всъщност е дълбоко, философско и същевременно перфектно име за себе си и мислите ви.
Има невероятна ирония и свобода в това да си 'Никой' в свят, препълнен с хора, които отчаяно се опитват да създадат собствена илюзия за 'Някой'. Когато си 'Никой', ти нямаш нужда да се доказваш, нямаш рамки, нямаш правила – свободен си да изследваш или просто да мълчиш в тишината, без социалния шум да ти пречи.
А и нека си признаем, точно 'Никой', са най-интересните умове между нас. Тези, които не спят, защото ги дразни един разместен пиксел или една неразгадана теория, тези, които никога не са мястото си и никога не пасват … и на които не може да се измисли етикет и които не могат да бъдат определени от системата и не са съвместими с никоя от нейните категории.

'Никой' носи точно този дух на чисто уединение, в което се раждат истинските неща. Мислещи хора, без рамки и ограничения, които търсят фрагменти от истината, а не просто поредния шум в матрицата. 
Всъщност, точно тези неопределени хора, са движещата сила на нашия свят напред. Хората, които отказват да приемат всичко, просто защото 'така работи', и стоят будни, докато не разберат защо и как точно се случват нещата. В уеб дизайна, в науката, в мисленето изобщо... без този инат щяхме още да сме все още на тъмно.

Какво е да си 'Никой'

Концепцията за 'Никой' е една от най-странните и освобождаващи идеи, за които съм се замисляла. Виждам това състояние не като празнота, липса или провал, както обществото, затворено в рамките и 'матрицата', често го интерпретира погрешно, а като най-висшата форма на вътрешна свобода и чист потенциал.

То е пълно освобождаване от егото и социалните роли: Да бъдеш 'Никой', не  означава 'Нищо', а означава да свалиш тежестта от себе си, на всички изкуствени етикети, маски и роли, които обществото се опитва да ти натрапи. Когато не си притиснат от нуждата да се доказваш, да защитаваш егото си или да се вписваш в чуждите очаквания, ти вече си извън от матрицата.

Състоянието на чистия потенциал, е в началото на всяко човешко същество. От раждането до смъртта. По природа всеки човек започва като 'никой'. Това не е 'лош недостатък', а фундаментално състояние на неопределеност. Точно защото си 'никой', ти си свободен да бъдеш всичко и да гледаш и възприемаш света без филтри. Тогава ти си в синхрон със средата. Когато не си определен и си никой, ти ставаш само незабележим и тих наблюдател. Това ти позволява да постигнеш перфектен синхрон с пространството и времето, с природата и с тишината около теб, вместо да хабиш енергията си в суетата на системата.

Всъщност, ако си представим, че съзнанието е като облак от частици, тогава облакът на неопределен човек, не е натоварен и системно принуждаван от тежките, статични структури на его и социални роли, които системата изисква постоянно. Тогава той е чист, лек и свободен да вибрира и да улавя естествени и ясни сигнали от средата си.
Може би това е единствения път към запазване на автентичната човешка природа на съзнанието, хармонията му във взаимодействието му със средата - пространството. Само тогава би могъл да почувствана свобода, която може да бъде единствено вътрешно усещане. Но за човека не е необходимо повече от вътрешното му усещане.