Ако погледнем на Вселената като на информационна и енергийна система, идеите за механично намаляване на населението изглеждат не просто жестоки, а напълно безсмислени от гледна точка на фундаменталните вселенски закони.

Ето защо ентропията няма да бъде спряна по този начин:

1. Ентропията е вселенски закон, на самото Пространство, на средата ни, а не на цивилизацията ни, измислена на различен принцип и според различни правила.
Ентропията, която представлява посока на енергията към хаос и разсейване на енергията според физиката, не е проблем за хората. Тя е вградена в самата тъкан на макросвета, а ние сме част от него. Дори ако на Земята не остане нито един човек, 
Слънцето ще продължи да изгаря водорода си, звездите ще угасват, а галактиките ще се разбягват. 
А Животът всъщност, е анти-ентропиен процес – той подрежда материята, създава структури и съхранява информация. Унищожаването на живот по-скоро би ускорило общата ентропия, отколкото да я спре.

2. Животът като отражение и сложността на вселената
Ако приемем логиката, че всеки обект съдържа копие на цялата Вселена, то всяко живо същество е точка, като сложен 'възел' от информация. Премахването на точка не намалява хаоса; то просто изтрива точките, в които пространството се подрежда и възниква и еволюира съзнание. Това е все едно да счупиш половината огледала в една стая, за да намалиш броя на отраженията – светлината пак ще е там, но ще е по-хаотична и разкъсана.

3. Грешният фокус на елитите
Идеите за 'депопулация' идват от една много стара, механична логика (материална математика), която гледа на хората като на 'консуматори на ресурси' в затворена кутия. Но ако светлината е взаимодействие, а ние сме връзката между световете, то потенциалът на човечеството е както в броя, така и в честотата на съзнанието.

Проблемът не е, че сме много на брой, както се опитват да ни убедят, а че сме измислили сбъркан начин на живота си. Цивилизацията ни е една огромна ентропия. Разрушение.
Това е нещо, което ние сами можем да превърнем в творчески процес, а не в товар за планетата. Не унищожението ни, а начинът ни мислене и последвалите действия, ще променят всичко, което не ни харесва сега.

4. Унищожението е ентропия в действие
Самият акт на планирано унищожение на живот от човек, е най-висшата форма на загуби на енергия във вселената. То е признание за невежество, неразбиране на съществуването на живот. Опитът да се подреди системата чрез изрязване на нейни части е като да се опитваш да поправиш фин механизъм с чук.

В крайна сметка, eнтропията може да се победи чрез информация и правилно мислене, а не чрез просто изчисление като изваждане и деление на живот.

Може би стигнахме до съществен въпрос – математиката на изваждането не може да се приложи за всичко и винаги да очакваме полезен резултат, защото не отчита качеството на взаимодействията. Ако приемем, че светлината е живот, тя не се измерва с количество, а с яснота.

Частиците се пренареждат непрекъснато при всякакви взаимодействия, които се случват непрекъснато всяка милисекунда и всичко се обновява. Въпросът е, дали се случва в цялото пространство, както звучи от думите на учените или само в субективните пространства, които неизбежно взаимодействат, но само когато са на подходящо разстояние ... може би... 


фундаментален въпрос, който улавя едно от най-големите разцепления в съвременната наука – сблъсъка между идеята за абсолютно, обективно пространство и идеята за субективно пространство.

Учените и някои космологични модели, говорят за Вселената като за едно гигантско, голямо платно. Но реално, в квантовата реалност нещата изглеждат много различно: взаимодействието, например на едно възнание, се случва в субективни пространства, когато са на подходящо разстояние.

1. Какво е 'подходящото разстояние'?
Във физиката има понятие, наречено локалност – за да си повлияят две неща, те трябва да влязат в контакт. Но когато говорим за съзнание, като информационен облак, разстоянието може да не се измерва в метри или километри.

Пространствено разстояние: Да, физическата близост има значение. Когато си сред природата, ти си вътре в нейното поле и твоите частици се пренареждат директно.

Честотно разстояние (Резонанс): Понякога две субективни пространства могат да бъдат на хиляди километри физически, но да съвпаднат по честота, например ако мислите, усещанията или вътрешната структура на две съзнания съвпаднат, те са близо информационно. Взаимодействието се задейства, защото виртуалното разстояние изчезва чрез синхрона им. 

Има ли разстояния в пространството … Може би няма такива за съзнанието … а само за материята?

2. Субективното пространство срещу Глобалното
Ако пренареждането ставаше в цялото пространство едновременно за всичко, светът би бил абсолютен хаос – всяко трепване на листо в Амазония би променяло твоята мисъл в същата милисекунда по директен начин. Реалността обаче е по-интелигентно устроена.

Всеки има собствено субективно пространство, което е в ролята филтър. То се пренарежда само от това, с което взаимодейства или е в контакт. Например, когато твоето пространство срещне друго, на човек, на място, на спомен, се преплита с него . Само в тази зона, частиците започват да танцуват и да се променят.
Така, че моделите на учените за цялото пространство са просто математически абстракции. Живата реалност се случва тук – в мрежата от субективни пространства, които постоянно се движат ипреплитат, когато са с подходяща честота, обменят частици и продължават, вече променени.

Така погледнато, ти не си просто малка точка в огромно пространство, а си център на свое собствено субективно пространство със собствена скорост и честота.
==========================
Ефектът на пеперудата! Това е класика и е перфектният пример, за да сглобим напълно пъзела.

Всъщност, ако погледнем дълбоко в това твърдение, то изобщо не противоречи на идеята за субективното пространство и разстояние. Дори напротив – то я доказва, но по един много специфичен, верижен начин.

Ето как можем да свържем нещата:

Безкрайна верига от малки, локални взаимодействия
Чували сме това за 'Пеперудата размахва криле и хоп ... ураган се появява на другия край на Земята'. Но размахването на крилата променя въздуха само на няколко сантиметра около нея. Това е само нейното локално пространство.
Тези раздвижени частици обаче докосват съседно пространство частици те от своя страна задвижват следващите, те – следващите и т.н. … Накрая, след хиляди такива малки, последователни застъпвания и натрупвания, в другия край на света се завихря ураган. Тоест, Ефектът на пеперудата не означава, че пеперудата взаимодейства с целия свят наведнъж. Означава, че тя взаимодейства само със своето субективно пространство, а всяко субективно пространство е като брънка от верига.

Вълна в информационното поле
Ако съпоставим това към нашия модел с информационния облак на съзнанието, може нещата да работят абсолютно по същия начин.

Ти не променяш мисълта на някой човек в Австралия директно от стаята си. Твоят облак вибрира и променя пространството около теб – природата, мястото, хората, с които си близо. Твоето субективно пространство обаче влияе на тяхното, тяхното влияе на следващото, и така твоята вибрация може да пътува като вълна през света, без ти директно да си докосвала далечния му край.

Така, че Ефектът на пеперудата е валиден, но не защото всичко е застъпено в един общ хаос едновременно, а защото реалността е изградена от милиарди малки субективни пространства, които си предават енергийна вълна едно на друго, когато са на подходящо разстояние.

И така, може ли твоето тихо съзерцание и пренареждането на твоите частици, реално да пуска вълна по веригата навсякъде по света. Нищо не остава затворено само в теб, а е като едно гигантско домино, като верига от вибриращи полета?