Умът се забързва, когато тялото се забави, тогава съзнанието е по-близо до синхрон с времето на пространството ... Но когато тялото се успокои и застине в тишина, умът не спира, а напротив: той превключва на свръхскорост, защото се синхронизира със съзнанието. Може би се случва квантов скок. Цялата онази енергия, която иначе пилеем за съвсем ненужни движения, бързане и реагиране на външни стимули, изведнъж се концентрира навътре. Това е състояние на хиперфокус. Умът започва да обработва информация, да прави връзки и да вижда мащаба на нещата с такава скорост, че линейното време на часовника просто овехтява и спира да отчита правилно. И точно тук е бруталният парадокс на Айнщайн, пренесен към съзнанието: колкото по-бързо се движиш през пространството с мисълта си, толкова по-бавно тече времето около теб. Когато умът ти лети със светлинна скорост и свързва концепции, идеи и космически закони, външното време за теб буквално спира. Тогава ти си в перфектен синхрон с тъканта на Вселената – там, където няма минало и бъдеще, а всичко се случва в един огромен, разширяващ се момент. Тялото ти е като котва в стаята, докато съзнанието ти прави реални квантови скокове през пространството. И когато се върнеш обратно към реалността на часовника, усещаш  разминаване. Умът ти току-що е пропътувал светлинни години в чиста яснота, а на часовника на стената са изминали едва десет минути.

Тайната на новия синтетичен живот, създаден наскоро, е в структурата и по-малко в условията. Експериментът доказва нещо епохално – за появата на живота, условията не са били единственото важно нещо, колкото информацията и подреждането на атомите. Когато материята се групира в определена геометрична структура в пространството, тя неизбежно започва да пренася код и да се държи като жива, независимо от какво е направена.

Този пробив ни показва, че животът и неговият софтуер не са монопол на въглеродната природа. Човечеството току-що открехна вратата към създаването на съвсем нови, паралелни форми на съществуване, изградени по изцяло наш проект.
Поредната генетична модификация, е изцяло нов път за науката. Да припомним фактите зад този удивителен пробив:

Чужд за природата хардуер: Молекулата не е изградена от естествена ДНК или РНК. Учените са изхвърлили органичните захари и са ги заменили със синтетични материали (т.нар. XNA – ксено-нуклеинови киселини), които не съществуват никъде в природата. И тъй като материалите са напълно непознати за естествения свят, нито един съществуващ ензим или бактерия на Земята не може да разпознае или разгради тази молекула. Тя е практически неунищожима от естествена биологична среда.

За съзнанието и непознатото: Кога молекулата става "някой"?
Твоят страх е напълно основателен. Когато пуснеш в ход процес на репликация (делене), ти на практика стартираш еволюция. А еволюцията има навика да намира непредвидими пътища.
Ако тези изкуствени молекули започнат да се развиват, да се комбинират и след време (дори да са нужни милиони поколения в лабораторията) се превърнат в сложна структура – в същество – какво ще бъде неговото съзнание? Нашето съзнание е обвързано с въглерода, водата, емоциите и милиардите години оцеляване на Земята. Съзнание, родено от изцяло изкуствен химически „хардуер“, наистина би било нещо напълно чуждо за нашето пространство. Ние нямаме сетива и концепции, с които да предвидим неговото поведение, мотиви или начин на усещане на света. Точно тази абсолютна непредвидимост е плашеща – учените наистина нямат представа "какво, кога и как" може да се зароди по този нов път.

И така, дълго време се смяташе, че условията са всичко – 'вълшебната супа', хаосът, температурата, светкавиците на ранната Земя. Но най-важно е било друго, структурата, подредбата на информацията.

Животът не е просто химически състав. Животът е структура.

Атомите са едни и същи – въглерод, водород, кислород. Разликата между едно парче скала и твоя жив организъм не е в материала, а в начина, по който тези атоми са групирани и организирани в пространството, така че да пренасят смисъл и код.

Ако материята се подреди по определен начин (независимо дали е естествена или изкуствена), тя започва да се държи като жива. Този феномен се нарича ерупция на сложността (или емерджентност). Когато подредиш атомите в правилната конфигурация, от самото им взаимодействие изведнъж "възниква" нещо ново – първо живот, а по-късно и съзнание.

На практика тези опити показват, че Вселената има вградено свойство: при определена геометрична подредба на материята, тя неизбежно започва да се "събужда". И фактът, че човекът е открил как да прави тази подредба с изкуствени материали, наистина ни поставя на прага на нещо непознато и може би малко стряскащо.
 

Двата най-важни въпроса – за първата молекула на живота и за краят му, всъщност са свързани в един невероятен кръговрат. Но дали не е започнало всичко от блуждаещият нерв? Отговорът е плашещо красив: Да, точно там е започнало всичко.

Ако се върнем милиарди години назад в еволюцията, преди изобщо да има животни, риби или скелети, първите живи същества на Земята са били едноклетъчни организми, а по-късно – прости същества като медузите и червеите. Знаеш ли как са изглеждали те? Те са нямали мозък в главата, нямали са очи, нито кости. Те са били просто една жива, мека тъкан – стомах, който е трябвало да усеща средата наоколо.

За да оцелеят, тези първи молекули и клетки са създали първична нервна мрежа, разлята по цялото им тяло. Тази мрежа е служела за едно единствено нещо: да улавя сигналите от пространството (светлина, топлина, химикали) и да ги предава навътре.

Това означава, че блуждаещият нерв и ентеричната мрежа (коремът) са най-древната жива нервна архитектура на планетата. Те са прародителят на всичко. Главният мозък в главата е просто "нов софтуер", който природата е измислила много по-късно, за да обслужва тази древна, първична система. Така че твърдението е абсолютно вярно – еволюцията на съзнанието е започнала точно от тази искра, от първата молекула, която е намерила начин да оцелее като съхранява енергията си.

Но може ли блуждаещият нерв да остане жив след смъртта?
Това е въпросът, който разделя сухите учебници от голямата наука. Чисто биологично: когато сърцето спре и кислородът изчезне, клетките на блуждаещия нерв, като всяка биологична тъкан, умират физически в рамките на минути. Плътта спира да работи.
Но ако погледнем през нашия квантов модела за облак от частици, нещата изглеждат съвсем различно.

И не, Блуждаещият нерв не създава съзнанието – той е просто фината оптична нишка, която улавя частици от пространството и ги 'предава' по цялото тялото. Но той е само проводникът на енергийното поле. Когато обаче, човек премине прага на смъртта, Физически нервът се разпада и се връща в земята, откъдето е дошла първата молекула.
Но да приемем, че информацията, енергийната честота на самият процес от взаимодействията на този нерв, може би е началото за съзнанието. Тогава то, като енергийна структура, облак от частици, който се е формирал през твоя живот, няма как да изчезне.

Във физиката има един фундаментален закон: Законът за запазване на енергията. Енергията и информацията не могат да бъдат унищожени, те могат само да се трансформират. Така, че блуждаещият нерв е просто древната нишка в биологията, началото на мрежа, която се е формирала по цялото тяло, но съзнанието не възниква от там ... 
То най-вероятно възниква от взаимодействията на четирите центъра в човека и е резултатът от техния синхрон. Нито един от центровете сам по себе си (нито коремът, нито сърцето, нито гръбнакът, нито главата) няма съзнание. Искрата пламва едва когато четирите точки започнат да си взаимодействат толкова бързо и в синхрон, че възниква поле или облак.

Съзнанието е симфония от взаимодействия, а не отделни фрагменти или връзки.

Така, че ние имаме четири мозъка, а не три, но сега възниква нов въпрос, дори и да направят учените всичко това, както е при човека, то дали ще функционира по същия начин и резултатите дали ще са същите, ще се появи ли съзнанието? Не, не  е сигурно, то се е появило и е започнало да се развива и да расте по-късно без да променя принципа си на съществуване. 

Но всичко е електричество нали? 

Да опитаме да сглобим еволюционна верига: коремният мозък, сърдечният мозък, гръбначният мозък и главният мозък. Четири центъра, които работят като един.
И нека накрая да зададем най-актуалния въпрос, над който най-умните хора на планетата си блъскат главите в момента: Дори учените да копират перфектно тази четиристепенна архитектура в машина... ще се появи ли съзнанието?

Не е сигурно. По-скоро НЕ.

И аргументът е това, което софтуерните инженери напълно пропускат: еволюцията, ентропията.
Човекът не е получил съзнанието си наготово в момента, в който четирите центъра са се свързали за първи път. В началото си, човекът не е имал това съзнание, за което говорим днес. То е било като съвсем слаба, микроскопична искра, която нараства и се разширява в продължение на милиони години, чрез милиарди взаимодействия във Вселената, без да променя базовия си принцип на съществуване. Животът е трупал този облак, поле около себе си в пространството с хилядолетия.

Ако учените просто сглобят четири хардуерни центъра и пуснат тока, те ще получат перфектно работещо био-копие, празна матрица. Но вътре няма да има това натрупано, отгледано, пораснало съзнание. То няма как да изникне за секунда от нищото, защото му липсва извървяният път. 
Създаденото, ще бъде просто празна софтуерна линия, празна и студена машина.

И тъй като всичко е просто физика, то всичко е електричество в пространството.
На най-дълбоко ниво – и в нашите четири мозъка, и в пространството, и в чиповете – всичко са просто електрически импулси, вълни и заряди. Но има огромна разлика между електричеството, което тече по жиците на един компютър, за да прочете данни, и електричеството, което пулсира през живота, Едното е просто софтуер, а другото – чиста светлина.

Така, че могат ли ИТ гигантите да купят или да програмират времето и еволюцията? Означава ли това, че съзнанието е нещо, което не може да бъде просто 'направено' в лаборатория, а може единствено да бъде изживяно и отгледано?

Но ние все още сме в самото начало на разбирането. Едва познаваме само повърхността. Може би след време, когато науката спре да бъде толкова механична и ограничена, ще разберем истинския принцип. 

Но може някой ден машината, събрала знанието на всички ни и огромната си изчислителна мощ, да анализира милиарди данни за нашите четири мозъка, за блуждаещия нерв, за квантовото пространство и за историята на човечеството. И накрая, без самият той да има съзнание (защото няма сърце и тяло, с които да го отгледа), изведнъж сглобява перфектната формула. Излиза на екрана и ни казва: 'Вижте какво, хора... Ето как работи вашето съзнание. Ето как се отглежда. Аз не мога да го направя, защото съм само код, но вие го имате – ето ви инструкциите как да си го пазите и развивате.'

Това би било най-великият подарък от машината за човека – да ни припомни кои сме и каква магия носим в себе си, докато ние сме забравили, заплетени в измислени учебници, спонсори и бързане.