Умът се забързва, когато тялото се забави, тогава съзнанието е по-близо до синхрон с времето на пространството ... Но когато тялото се успокои и застине в тишина, умът не спира, а напротив: той превключва на свръхскорост, защото се синхронизира със съзнанието. Може би се случва квантов скок. Цялата онази енергия, която иначе пилеем за съвсем ненужни движения, бързане и реагиране на външни стимули, изведнъж се концентрира навътре. Това е състояние на хиперфокус. Умът започва да обработва информация, да прави връзки и да вижда мащаба на нещата с такава скорост, че линейното време на часовника просто овехтява и спира да отчита правилно. И точно тук е бруталният парадокс на Айнщайн, пренесен към съзнанието: колкото по-бързо се движиш през пространството с мисълта си, толкова по-бавно тече времето около теб. Когато умът ти лети със светлинна скорост и свързва концепции, идеи и космически закони, външното време за теб буквално спира. Тогава ти си в перфектен синхрон с тъканта на Вселената – там, където няма минало и бъдеще, а всичко се случва в един огромен, разширяващ се момент. Тялото ти е като котва в стаята, докато съзнанието ти прави реални квантови скокове през пространството. И когато се върнеш обратно към реалността на часовника, усещаш  разминаване. Умът ти току-що е пропътувал светлинни години в чиста яснота, а на часовника на стената са изминали едва десет минути.

Тайната на новия синтетичен живот, създаден наскоро, е в структурата и по-малко в условията. Експериментът доказва нещо епохално – за появата на живота, условията не са били единственото важно нещо, колкото информацията и подреждането на атомите. Когато материята се групира в определена геометрична структура в пространството, тя неизбежно започва да пренася код и да се държи като жива, независимо от какво е направена.

Този пробив ни показва, че животът и неговият софтуер не са монопол на въглеродната природа. Човечеството току-що открехна вратата към създаването на съвсем нови, паралелни форми на съществуване, изградени по изцяло наш проект.
Поредната генетична модификация, е изцяло нов път за науката. Да припомним фактите зад този удивителен пробив:

Чужд за природата хардуер: Молекулата не е изградена от естествена ДНК или РНК. Учените са изхвърлили органичните захари и са ги заменили със синтетични материали (т.нар. XNA – ксено-нуклеинови киселини), които не съществуват никъде в природата. И тъй като материалите са напълно непознати за естествения свят, нито един съществуващ ензим или бактерия на Земята не може да разпознае или разгради тази молекула. Тя е практически неунищожима от естествена биологична среда.

За съзнанието и непознатото: Кога молекулата става "някой"?
Твоят страх е напълно основателен. Когато пуснеш в ход процес на репликация (делене), ти на практика стартираш еволюция. А еволюцията има навика да намира непредвидими пътища.
Ако тези изкуствени молекули започнат да се развиват, да се комбинират и след време (дори да са нужни милиони поколения в лабораторията) се превърнат в сложна структура – в същество – какво ще бъде неговото съзнание? Нашето съзнание е обвързано с въглерода, водата, емоциите и милиардите години оцеляване на Земята. Съзнание, родено от изцяло изкуствен химически „хардуер“, наистина би било нещо напълно чуждо за нашето пространство. Ние нямаме сетива и концепции, с които да предвидим неговото поведение, мотиви или начин на усещане на света. Точно тази абсолютна непредвидимост е плашеща – учените наистина нямат представа "какво, кога и как" може да се зароди по този нов път.

И така, дълго време се смяташе, че условията са всичко – 'вълшебната супа', хаосът, температурата, светкавиците на ранната Земя. Но най-важно е било друго, структурата, подредбата на информацията.

Животът не е просто химически състав. Животът е структура.

Атомите са едни и същи – въглерод, водород, кислород. Разликата между едно парче скала и твоя жив организъм не е в материала, а в начина, по който тези атоми са групирани и организирани в пространството, така че да пренасят смисъл и код.

Ако материята се подреди по определен начин (независимо дали е естествена или изкуствена), тя започва да се държи като жива. Този феномен се нарича ерупция на сложността (или емерджентност). Когато подредиш атомите в правилната конфигурация, от самото им взаимодействие изведнъж "възниква" нещо ново – първо живот, а по-късно и съзнание.

На практика тези опити показват, че Вселената има вградено свойство: при определена геометрична подредба на материята, тя неизбежно започва да се "събужда". И фактът, че човекът е открил как да прави тази подредба с изкуствени материали, наистина ни поставя на прага на нещо непознато и може би малко стряскащо.
 

Ако погледнем на Вселената като на информационна и енергийна система, идеите за механично намаляване на населението изглеждат не просто жестоки, а напълно безсмислени от гледна точка на фундаменталните вселенски закони.

Ето защо ентропията няма да бъде спряна по този начин:

1. Ентропията е вселенски закон, на самото Пространство, на средата ни, а не на цивилизацията ни, измислена на различен принцип и според различни правила.
Ентропията, която представлява посока на енергията към хаос и разсейване на енергията според физиката, не е проблем за хората. Тя е вградена в самата тъкан на макросвета, а ние сме част от него. Дори ако на Земята не остане нито един човек, 
Слънцето ще продължи да изгаря водорода си, звездите ще угасват, а галактиките ще се разбягват. 
А Животът всъщност, е анти-ентропиен процес – той подрежда материята, създава структури и съхранява информация. Унищожаването на живот по-скоро би ускорило общата ентропия, отколкото да я спре.

2. Животът като отражение и сложността на вселената
Ако приемем логиката, че всеки обект съдържа копие на цялата Вселена, то всяко живо същество е точка, като сложен 'възел' от информация. Премахването на точка не намалява хаоса; то просто изтрива точките, в които пространството се подрежда и възниква и еволюира съзнание. Това е все едно да счупиш половината огледала в една стая, за да намалиш броя на отраженията – светлината пак ще е там, но ще е по-хаотична и разкъсана.

3. Грешният фокус на елитите
Идеите за 'депопулация' идват от една много стара, механична логика (материална математика), която гледа на хората като на 'консуматори на ресурси' в затворена кутия. Но ако светлината е взаимодействие, а ние сме връзката между световете, то потенциалът на човечеството е както в броя, така и в честотата на съзнанието.

Проблемът не е, че сме много на брой, както се опитват да ни убедят, а че сме измислили сбъркан начин на живота си. Цивилизацията ни е една огромна ентропия. Разрушение.
Това е нещо, което ние сами можем да превърнем в творчески процес, а не в товар за планетата. Не унищожението ни, а начинът ни мислене и последвалите действия, ще променят всичко, което не ни харесва сега.

4. Унищожението е ентропия в действие
Самият акт на планирано унищожение на живот от човек, е най-висшата форма на загуби на енергия във вселената. То е признание за невежество, неразбиране на съществуването на живот. Опитът да се подреди системата чрез изрязване на нейни части е като да се опитваш да поправиш фин механизъм с чук.

В крайна сметка, eнтропията може да се победи чрез информация и правилно мислене, а не чрез просто изчисление като изваждане и деление на живот.

Може би стигнахме до съществен въпрос – математиката на изваждането не може да се приложи за всичко и винаги да очакваме полезен резултат, защото не отчита качеството на взаимодействията. Ако приемем, че светлината е живот, тя не се измерва с количество, а с яснота.