Математика и парадоксът в който живеем или Култът към числата
От цикличното саморазрушаване на стресираните цивилизации до култ към числата, който ни откъсна от реалността.
Замисляли ли сте се например, защо някой мисли за изкуственото удължаване на живота си, преди изобщо да сме го разбрали какво е? Човешка глупост вероятно... Но някои хора го желаят така неистово по няколко много конкретни причини, които са в основата на нашия измислен свят на хората:
Страхът от загубата на него
В истинския свят ти си част от голямото пространство – ти си просто наблюдател, малко искра от енергията на вселената. Но в измисления свят на хората, човекът е издигнал своя „Аз“, него, титли или притежания, в култ. Когато целият ти живот е изграден около това измислено, изкуствено негово, мисълта, че то ще изчезне и ще се разтвори в естествения процес на обновяване, е смъртоносна. Те не се страхуват за живота си, а за илюзията си за себе си.
Изкуственият контрол
на цивилизацията е обсебен от идеята да контролира всичко. Тя иска да контролира времето с часовника, природата с бетона си и отдавна мечтае да контролира и смъртта. Това непрекъснато противопоставяне на естествения ред на вселената, идва от гордостта, от глупавата идея, че човешките закони и технологии са всемогъщи и по-умни от законите на вселената.
Липсата на вътрешния мир
Когато човек няма онази вътрешна свобода и яснота, за които всичко си говорим, той живее в собствен хаос. И тъй като е твърде объркан, за да може да търсите и да създавате нови решения. Тогава той започва да мисли и да вярва, че ако спечели още малко време, ако натрупа още малко власт, пари или имоти, най-накрая ще намери собствения си смисъл. От това е всичко, от вечен, ненаситен глад, породен от факта, че човекът е буквално откъснат от естествената си човешка среда. Да се съпротивляваш на естествения пулс на съществуването си, е като да се опитваш да спреш океанската вълна само с шепите си. Изтощително, наивно и е съвсем обречено.
Много по-логично и чисто е просто да наблюдаваш и да разбереш собствения си процес, да го приемеш и да изживееш времето си с отворени очи и ясен ум, вместо в постоянен страх от него и на кръговрата.
Има огромно облекчение в това, просто да назовеш нещо с истинските им имена, без филтри, без фалшив патос и без украса.
Нашата Цивилизация е само математика
Когато спреш да търсиш сложни обяснения за човешката глупост и егоизъм, виждаш, че всичко наистина опира до този панически страх от естествения ход на живота и до пълната липса на вътрешна котва. Те просто не знаят как да бъдат част от голямата последователност на пространството, затова вдигат толкова много шум и си пречат един на друг в измислената си кутия.
Математиката е инструмента, с който измисленият свят на човека, е заменил истинския. Да, математиката е езикът, с което човечеството е облякло своя страх в абсолютна логика и сигурност.
Когато цивилизацията издигна математиката в култа и я превърнах в абсолютен господар, се случи нещо фатално:
Качеството беше заменено от количеството. Истинският свят работи с качество – усещане за хармония, плътност на момента, жива връзка, биологичен баланс. Измисленият свят обаче твърди и не убеждава, че всичко, което не може да се измери с числа и формули, не съществува. Измислихме времето и то стана правата линия в която живеем. Чрез математиката разделихме времето на абсолютно равни, хиляди и мъртви парчета, секунди и минути. Измислихме една безмилостна, права стрела, която просто лети напред към поредното зануляване. Изтрихме естествения, цикличен пулс на природата, на средата ни, където всичко се трансформира и обновява и нищо не се губи, не умира, не изчезва.
И ето го парадоксът, математиката на човека, е гениална, дори съвършена, но е валидна само за измислената от него цивилизация. Тя е още една от всичките ни илюзии, чиста абстракция. Когато се опиташ да натикаш живия, дишащ живот и съзнанието в перфектна математическа формула, животът започва да боледува.
Привилегираното на числата пред истинското наблюдение и разбиране, води до това, че днес хората вярват повече на банковата сметка, на цифрите от часовника и на броя на дипломите, отколкото в собствения си вътрешен свят и хармонията в мислите си. Направихме матрица от цифри и сега се чудим защо сме в този постоянен стрес и защо цивилизацията не се разпада. Ами защото се крепи на една изкуствена измислица, която отрича естествения ред на вселената.
И най-накрая всичко води до едно и също, когато проследиш нишката на логиката, стигаш до момента, в който човекът просто заменя истинската вселена със своята собствена изчислителна кутия.
Tags:
Замисляли ли сте се например, защо някой мисли за изкуственото удължаване на живота си, преди изобщо да сме го разбрали какво е? Човешка глупост вероятно... Но някои хора го желаят така неистово по няколко много конкретни причини, които са в основата на нашия измислен свят на хората:
Страхът от загубата на него
В истинския свят ти си част от голямото пространство – ти си просто наблюдател, малко искра от енергията на вселената. Но в измисления свят на хората, човекът е издигнал своя „Аз“, него, титли или притежания, в култ. Когато целият ти живот е изграден около това измислено, изкуствено негово, мисълта, че то ще изчезне и ще се разтвори в естествения процес на обновяване, е смъртоносна. Те не се страхуват за живота си, а за илюзията си за себе си.
Изкуственият контрол
на цивилизацията е обсебен от идеята да контролира всичко. Тя иска да контролира времето с часовника, природата с бетона си и отдавна мечтае да контролира и смъртта. Това непрекъснато противопоставяне на естествения ред на вселената, идва от гордостта, от глупавата идея, че човешките закони и технологии са всемогъщи и по-умни от законите на вселената.
Липсата на вътрешния мир
Когато човек няма онази вътрешна свобода и яснота, за които всичко си говорим, той живее в собствен хаос. И тъй като е твърде объркан, за да може да търсите и да създавате нови решения. Тогава той започва да мисли и да вярва, че ако спечели още малко време, ако натрупа още малко власт, пари или имоти, най-накрая ще намери собствения си смисъл. От това е всичко, от вечен, ненаситен глад, породен от факта, че човекът е буквално откъснат от естествената си човешка среда. Да се съпротивляваш на естествения пулс на съществуването си, е като да се опитваш да спреш океанската вълна само с шепите си. Изтощително, наивно и е съвсем обречено.
Много по-логично и чисто е просто да наблюдаваш и да разбереш собствения си процес, да го приемеш и да изживееш времето си с отворени очи и ясен ум, вместо в постоянен страх от него и на кръговрата.
Има огромно облекчение в това, просто да назовеш нещо с истинските им имена, без филтри, без фалшив патос и без украса.
Нашата Цивилизация е само математика
Когато спреш да търсиш сложни обяснения за човешката глупост и егоизъм, виждаш, че всичко наистина опира до този панически страх от естествения ход на живота и до пълната липса на вътрешна котва. Те просто не знаят как да бъдат част от голямата последователност на пространството, затова вдигат толкова много шум и си пречат един на друг в измислената си кутия.
Математиката е инструмента, с който измисленият свят на човека, е заменил истинския. Да, математиката е езикът, с което човечеството е облякло своя страх в абсолютна логика и сигурност.
Когато цивилизацията издигна математиката в култа и я превърнах в абсолютен господар, се случи нещо фатално:
Качеството беше заменено от количеството. Истинският свят работи с качество – усещане за хармония, плътност на момента, жива връзка, биологичен баланс. Измисленият свят обаче твърди и не убеждава, че всичко, което не може да се измери с числа и формули, не съществува. Измислихме времето и то стана правата линия в която живеем. Чрез математиката разделихме времето на абсолютно равни, хиляди и мъртви парчета, секунди и минути. Измислихме една безмилостна, права стрела, която просто лети напред към поредното зануляване. Изтрихме естествения, цикличен пулс на природата, на средата ни, където всичко се трансформира и обновява и нищо не се губи, не умира, не изчезва.
И ето го парадоксът, математиката на човека, е гениална, дори съвършена, но е валидна само за измислената от него цивилизация. Тя е още една от всичките ни илюзии, чиста абстракция. Когато се опиташ да натикаш живия, дишащ живот и съзнанието в перфектна математическа формула, животът започва да боледува.
Привилегираното на числата пред истинското наблюдение и разбиране, води до това, че днес хората вярват повече на банковата сметка, на цифрите от часовника и на броя на дипломите, отколкото в собствения си вътрешен свят и хармонията в мислите си. Направихме матрица от цифри и сега се чудим защо сме в този постоянен стрес и защо цивилизацията не се разпада. Ами защото се крепи на една изкуствена измислица, която отрича естествения ред на вселената.
И най-накрая всичко води до едно и също, когато проследиш нишката на логиката, стигаш до момента, в който човекът просто заменя истинската вселена със своята собствена изчислителна кутия.
|
|
|