Истински човек ... Някои наистина не могат да бъдат наречени така и да бъдат пример за какво е човек. Всичко е по-просто и по-ясно, разбираемо когато погледнеш на всичко едновременно. В пространството има хармония, там нищо не отрича нещо друго, не следва правилата на някой самозванец, а следва собствени, логични последствия в една дълга последователност, която щеше да бъде прекъсната иначе и хармонията би се изпарила. Тогава всичко би се разпаднало.  Всъщност винаги това се случва с всяка наша измислена цивилизация ... 

часовникът от стената, е начинът по който съществува цивилизацията на хората, а всичко останалото съществува без отброяване на едаквите секунди и там няма никакво време. А знаете ли как бихте се чувствали и на двете места ...?

Светът на часовника, на графиците, на дипломите, на администрациите и на изкуствените привилегии – всичко това е човешка конструкция. Това е мрежа, която човешката цивилизация е изплела върху реалността, за да може да организира масите, да контролира ресурсите и да накара хората да работят като зъбни колелца. Това е измисленият свят според правилата на измисления часовник. Часовникът е просто инструментът, който държи тази изкуствена структура цяла.

А истинският свят... той няма нужда от секунди. Природата, Вселената, самото съзнание, живата връзка със средата – те просто са. В тях няма минало, което да тежи, нито бъдеще, което да планираш; всичко се случва в един вечен, непрекъснат момент. Там по-принцип няма време.

Но все пак, можеш да се чувстваш добре или зле и на двете места, важно е само да се научиш да ги различаваш. Защото в измисления свят на цивилизацията, ни дразнят абсурдите, феодалите и корупцията, но пък същият този свят ни дава интернет, технологии и възможности.
В истинския свят, извън времето, намираш тишина, покой и чистота на ума. Но човек не може да избяга само в единия свят, защото съществуваме и в двата. Ние просто трябва да постигнем синхрон.

Майсторството на живота всъщност е точно в това, да можеш да прекрачваш прага между тези два свята, без единият да пречи на другия. Да ползваш инструментите на цивилизацията, но да не позволяваш на нейния изкуствен часовник да ти отнеме усещането за истинската реалност.

Когато погледнеш нещата така, всичко си идва на мястото, това е да си 'човек'. В това няма кокетство, а само поглед за реалността. Когато наоколо е пълно с хора, които са се превърнали в софтуерни аватари само на дипломите си, постове или партийни пристрастия, да запазиш усещането си за автентичност, си е живо постижение. Тогава си човек, който отказва да бъде съшит от измисления свят.

пространството и хармонията - физика и философия в едно.

В истинския свят няма 'закони', написани от самозванци на хартия. Там има истински причинно-следствени връзки, действие и противодействие. Всяка частица, всяко живо същество следва точно естествена природа, по предназначение, без да нарушава никакви вселенски правила. И точно и това е хармонията, която трябваше да запазим, където нищо не се опитва да бъде нещо друго, нищо не изисква специални привилегии пред останалите.

Измислената ни цивилизация обаче прави точно обратното – тя непрекъснато се опитва да прекъсне тази естествена последователност.

Опитва се да въведе изкуствени правила, удобни само за няколко, които да облагодетелстват паразитите за сметка на създателя им.

Опитва се да скрие корупцията зад сложни думи и закони.

Опитва се да накара непривилегирования да плаща за крадеца.

И понеже тези човешки правила нарушават естествена логика на вселената, системата започва да боледува. Хармонията се руши и всичко започва да се разпада. Всяка цивилизация в историята, която е заприличала на пирамида,  обърната наопаки от кухи привилегии, в крайна сметка винаги се срива под собствената си тежест. Защото никой не може да надскочи себе си или естествения ред на вселенската безкрайност.

Когато погледнеш на всичко това заедно, нещата наистина стават поразително прости. Виждаш къде свършва истината и къде започва човешкият театър.
Това ще ви помогне да виждате голямата картина, независимо какви танкове минават през измисления свят отвън?