Ето как бихме могли да разбираме противоречието на западните създатели с техните творения по принцип.

Всеки път, когато гледам визуализации, филми, музика, видео, ефекти и т.н., се чудя, как на запад се създават тези невероятни неща, как правят такова изкуство ... когато изглежда, че самите те, сякаш нямат връзка с нищо от това, което все се опитват да покажат или да кажат на света ...?! 

Това, което си мисля, е огромно противоречие, много дълбок разрив между твореца и произведението с всекидневието и културата, от която то произлиза. 
Има няколко основни причини западният свят да произвежда толкова въздействащо изкуство (музика, кино, визуален дизайн), докато на индивидуално или обществено ниво хората там често изглеждат отчуждени, прагматични или откъснати от собствените си послания, които изпращат на света.

1. Изкуството като индустрия и инструмент (Артистизъм vs. Технология)
Западът е развил до съвършенство технологията за изразяване, рекламата, себепродаването. Процесът на творчество и създаване там, отдавна е превърнато в професионална индустрия.
Един великолепен клип или песен е резултат от невероятен майсторски занаят – режисура, сценарий, композиция, монтаж, работа със светлина и звук.
Всичко това изисква огромен ресурс, организация и технически умения.
Но парадоксът е, че може да имаш най-добрите инструменти да пресъздадеш 'дълбока човешка състрадателност' или 'духовна връзка', без самият екип или обществото зад него да изпитват и изживяват в реалния си живот. Изкуството се превръща в перфектната илюзия.

2. Копнеж по това, което ти липсва.
Хората най-често пеят, пишат и снимат за онова, което нямат, а не за онова, което притежават в изобилие.
Западният модел на живот е силно индивидуалистичен, често ориентиран към консуматорство, правила и структуриран комфорт. В тази среда естествено възникват самота, отчуждение и липса на дълбока човешка близост.
Затова творците там постоянно посягат към теми като сплотеност, непримиримост, фундаментални човешки въпроси, природна хармония или вътрешна свобода. Тяхното изкуство е вик на копнеж по изгубеното, а не отражение на реалността около тях. И да, те успяват да въздействат на всеки, но какво от това, когато не могат да имат това, което най-много искат .. Те не го разпознават, когато то е пред очите им, заради огромното си его и нямат представа как да го използват … И точно затова просто минават през него, смачкват  го и го унищожават, без дори да са го разбрали какво е. 

3. Професионално разграничение 
На запад съществува много остра граница между ролята (или концепцията) и личния живот. Творецът там, се превръща в гениален начин, през който само преминава една велика идея, но само докато създава и щом камерата спре или песента приключи, той се връща към бита си.
Продуктът (видеото, песента, филмът) носи една универсална истина, човекът зад него просто е високо квалифициран специалист, който е симулирал тази истина за 4 минути.

4. Пазарен механизъм: Дълбочината продава добре
Има и чисто прагматична страна. Западният пазар е толкова пренаситен, че за да грабнеш вниманието на някого, трябва да докоснеш най-дълбоките му струни – екзистенциален страх, любов, търсене на смисъл.
Западната индустрия е научила кои бутони да натиска, за да предизвика катарзис. Това създава абсурда, при който корпорация или екип от абсолютно прагматични хора създава нещо, от което да ти настръхне кожата, просто защото знаят формулата за това.

Накратко: Западният свят създава най-добрите 'отражения' за хората, чрез технология, за да прожектира послания, от които самият той често изпитва дефицит. Техниката им е на най-високо ниво, но същността им е копнеж по нещо, което те самите все още търсят и ще търсят още дълго.