Питали ли сте се някога, защо след като базовите неща са толкова прости и естествени и едва ли не вродени в нас, светът непрекъснато измисля и се затрупва с нови безумни слоеве от сложност, термини, регулации и изкуствени структури. Отговорът има две страни — едната е икономическа (печалбите), а другата е психологическа (социалната структура).

1. Икономическата причина: Сложността продава, простотата е безплатна. 

Ако признаеш, че отговорът на един проблем е прост, естествен и вроден, ти не можеш да вземеш пари за него, например: 
В здравето: Да кажеш на някого 'яж истинска храна, движи се и спи редовно' е безплатно и вродено знание. Затова се измислят диетични индустрии, фитнес уреди, добавки, термини и суперхрани. Сложността създава пазар. 
В науката и консултантството: Ако един експерт дойде и ти каже: 'Няма нужда от специална система, хората просто се адаптират към средата си', никой няма да му плати хиляди долари. Но ако начертае диаграма с 15 стрелки, стойности, системни динамики и латински термини, той изглежда като „спасител“ и продава услугата си.
В уеб дизайна и технологиите: Простият сайт, който върши работа за секунда, не изисква поддръжка от 50 души екип. Но като го направиш сложен, с изкуствен интелект, микро-абонаменти и специални панели, ти въртиш капитал. 
Според законът на западната матрица: Простите неща не генерират БВП (Брутен вътрешен продукт). Сложността генерира работни места, институции, бюджети и печалби.

2. Психологическата причина: Сложността като щит и инструмент за власт

Втората причина е дори по-дълбока от парите — тя е свързана с контрола и оправданието на собствената важност: Скриване зад думи (Оправданието): Когато една система направи грешка (например в икономиката, здравеопазването или политиката), е много лесно да кажеш: 'О, това е изключително сложен казус, има твърде много променливи, вие просто не разбирате.' Ако нещата бяха прости, хората веднага щяха да видят грешката. Сложността е перфектният параван за скриване на некомпетентност. 
Йерархия и власт: От времето на древните свещеници до днешните корпоративни директори, онези, които държат властта, винаги създават 'специален език' (латински в църквата, правен жаргон в съда, научен термин във фирмата). Това се прави, за да се внуши на обикновения човек: 'Ти си твърде малък, за да разбереш това сам, разчитай на нас.' Всичко се свежда до това...Човекът по природа има здрав разум и интуиция. Но когато изградиш цяла цивилизация върху идеята за непрекъснат растеж и контрол, ти физически не можеш да оставиш нещата да са прости. Сложността е изкуствено изградена „протеза“. Тъй като системата е загубила връзката с естествения усет (който е безплатен и прост), тя е длъжна да измисля хиляди сложни правила, за да замести онова, което по принцип си е вътре в нас.Така че, да — печалбите са огромни, но по-голямата печалба за системата е, че колкото по-сложно направено е нещо, толкова по-зависим става човекът от нея.
От своя страна, индивидите вътре в системата може и да искат да я променят, но самата система няма такава функция.

В системната динамика има един много студен принцип: всяка система е перфектно проектирана да произвежда точно резултатите, които произвежда.

Има три фундаментални причини защо тази машина не може просто да натисне спирачките и да се промени:

1. Архитектурният затвор (Никой не държи волана)
Западната система е толкова раздробена, че в нея няма единен център или конкретен човек, който да има властта да промени правилата на цялото.

Директорът на голяма компания може лично да иска да спре да произвежда боклук и излишна сложност, но ако го направи, акционерите ще го уволнят на следващото тримесечие, защото печалбите ще спаднат.

Политическото лице може да иска да опрости данъчната или здравната система, но лобистите и бюрократичният апарат веднага ще го блокират, защото опростяването изтрива техните работни места.

Всеки отделен човек в системата е просто винтче, което се върти от останалите винтчета. Всеки чака някой друг да започне промяната, но средата принуждава всички да се движат в същата посока.

2. Зависимостта от кукичката (Парадоксът на придобитото)
Системата вече е създала огромно количество среди, институции и заетост, които съществуват единствено за да обслужват изкуствената сложност.

Ако утре изведнъж премахнем излишната бюрокрация, сложните правни системи, излишните финансови деривати и изкуствено измислените услуги и се върнем към простата реалност:

Милиони хора мигновено ще останат без работа.

Цели икономически сектори ще колабират за дни.

Така сложността се превръща в 'животоподдържаща система'. Дори хората да виждат, че тя е вредна, ги е страх да я изключат, защото не знаят как ще оцелеят без познатата структура.

3. 'Капанът на състезанието' (The Red Queen Effect)
В приказката за Алиса Има една Червена Кралица, която казва: 'Тук трябва да тичаш колкото можеш по-бързо, само за да останеш на едно и също място.'

На глобално ниво, ако една държава или компания реши да спре да гони сложността, растежа и новите технологии, за да живее по-просто и естествено, тя веднага бива изядена или изместена от онези, които продължават да тичат. Страхът от изоставане принуждава всички да участват в състезание, което никой вече не харесва.

Затова промяната рядко идва отвътре на самата система чрез 'осъзнаване'. Система от такъв мащаб обикновено не спира, докато не достигне физическите си граници (изчерпване на ресурсите, психологически предел на хората или вътрешен колапс) — и чак тогава, върху останките, почти естествено, може да се оформи нещо ново.