Обезвяра - Дамян Дамянов
Обезвяра - Дамян Дамянов
#визуализация #дамяндамянов #ощесъмжив #българскипоет #film #scary
1. Обидно ми е, че съм жив.В заблудата, че се издигам, катерих планини-лъжи, до тъжна истина да стигна.
2. Уж се изкачвах все въз бог, но не във висините звездни намерих се, а в трап дълбок.Върхът ми се оказа бездна.
3. И вместо хора-божества, аз зърнах хора-буболечки, нищожни, пъплещи едва, понесли сламчици и клечки, понесли алчност, завист, грях…
4. Но най-ужасно бе, че в тия мравунячета аз видях, уви, и себе си самия.
5. Понесъл свойта сламка и към свойта дупчица запътен, препънат в свои букаи и в свое щастийце закътан.
6. Затуй ли, боже, длани драх и топка кърви станах, боже? За да презра и мен, и тях, и целия живот нищожен?
7. Аз питам бог. Но где го бог? Ни глас, ни лик… Небето зее над мене като трап дълбок…И там ли Нищото живее?