1. Привечер селска. Залезночервена. От капките ѝ алени огрян, аз цял кървя с душа окървавена, удавен в бездънния геран от красота, безлюдност и дървета, между които покриви 'горят'. И птици като 'гилотини' свистят из въздуха с крилете си от смърт.
2. Безлюдно. Страшно. Тишина огромна. Едничко куче с лай самотно див, покоя хапе, сякаш да напомни и на самия мен, че пак съм жив. Красиво и ужасно, мигновено.
3. И изглежда, за да потвърди това, от някакъв прозорец ми се обажда някой, с някакви слова. Но не ги разбирам. Идат отдалече, но нещо по-жестоко от тях разбрах: че в някоя такава зла привечер, под някой залез такъв, без страх, въже от красота ще си усуча и няма никой, никой да научи защо и как.
4. И завършекът ще дойде като залеза червен. Молитвен, подобно на всеки друг. Нечут, мълчалив.