Среднощна музика - Дамян Дамянов Цял ден плувал в мръсотията, с омърляна душа от ония и от тия там, газил в тинята пеша, да си върна куп илюзии, да се сетя, че съм жив, пускам си среднощна музика от транзистора… Лъжи, подлости, сплетни, разпятия, от сега и от преди, се събират в душата ми. И за да се прероди тя, в сълзи руква тя бузите. Боже, плач, и то какъв! От една най-тиха музика, от възкръснали илюзии … Пипвам клепките охлузени, а под тях не сълзи, а кръв!
