След толкоз дни черни и нощи…
1.След толкоз дни черни и нощи, до бяло нагряти от мъка, която жежи, аз идвам от ада като главня изгоряла, със запален вик и стенещ гняв: 'Още съм жив!'. И още ме има!
И още съм тука, напук на душмани, на тъмни души, на камъка, не на джама, душата ми пукнал на дупка несрастваща … Още съм жив!
2.Още по тази земя грешна щъкам с товара си, който от мен по-тежи, под който издъхвам, додето го мъкна, но който с моя глас ми пей: 'Още съм жив!'.
Не сте ме убили, нещастници празни! Не сте ме сразили с лъжи и одумки!
3.Ще съществувам и ще лазя по нервите тънки: 'Още съм жив!'.
Ще идвам в съня ви като вампир да ви стряскам!
Не дойда ли някоя нощ, не ви ли събудя с юмрук, елате при мен с разплакани маски да проверите дали съм умрял.