Бездънна, тъмна, тегне тя над опустяващото село.Пролайва кучешки нощта и кукурига с два петела.Отеква мъжки вик широк.детство се тръшна.Попийнал здравата старчок,със песен търси свойта къща.Една невидима жена като чешма смеха си плиска и в тази звучна тишина дочувам, без дори да искам,как тъжно времето тече и как ме връща в мойто детство с гласчето на едно щурче,прозвъннало в чуплива песен.…Бездънна, тъмна, тегне тя.Жестока, тягостна, протяжна.И с тъпата си пустота отвсякъде ми се обажда. С мъжки вик. С женски смях.С щурчов плач. С пиянска песен.И само аз мълча сред тях,прехапал своя глас невесел.
