Тъжнобер
Тъжнобер - Дамян Дамянов
Животът заприлича на бостан - жесток, студен, в сезона на мъглата.
Плодът до шушка вече е обран, стърчат еднички само плашилата…
И аз вървя, напразно търся плод. Един-единствен гол ластун, безсилен ми маха,
Като спомен от живот … Но нисък е — не става за бесило…