Стаята в тъмното се стапя.Вечерта на пръсти, мълчешком влиза и обира с черни лапи всичко, що докосне в този дом. Книгите, бюрото и дивана бавно стават буци тъмнина.В примка от последния лъч хванат,в полилея беси се деня. Утре пак в светлик ще побелеят мебели и книги, и стени…'.Как, наум се питам — се живее между толкова самоубийци-дни?'
