Вик - Дамян Дамянов
Вик - Дамян Дамянов #визуализация
#ДамянДамянов #ОщеСъм Жив
И думите накрая ме напуснаха, последните най-свидни същества, с които в самотата, стайно-пустата, душата ми до днеска преживя.И думите, последните убежища на същата душа, която в тях намирала бе за̀вет в тези режещи и ледени вихрушки на света.И думите… и тъжните, и весели лица на всичките ми земни дни, които цял всемир буквално вместваха в един бял лист със четири стени.И се усетих сам, тъй сам в покоя тих.Светът от думи зли гърмеше вън, та губеха се сред глъчта им моите, удавени в общия им гръм.Наивни, смешни и сантиментални, напразно проповядващи любов, потънаха в бездънния, безжалостен като във притчата за цар Траян, ров.И страх ме вледенѝ.И вик-безумие, от дън душа изтръгнат, прокънтя: „Зла вещице Съдба, върни ми думите!Живота ми вземи, но не и тях!“