Утро
Утро - Дамян Дамянов
Допивам си кафето. Като него, навън е още черна утринта. Допушвам си цигарата и ей го вкусът лютив и най-пръв на света. Горещо. Черно. Люто. Но пониква из тъмното на изгрева лъча.
Да, трябва първо с тъмното да свикна, да мога светлото след туй да различа. С горещото да разпозная хладно. И с черното — да разпозная бял деня.
И някъде през димните кълба аз смисъла на всичко туй съзирам: в довършека на моя скъсан сън в миниатюр отрано репетирам грамадното, очакващото ме навън.
И аз те благославям, мой ден греещ. Нарамвам те и те понасям чист! Дорде душа-прозорец почернее и в мрака белне само моят лик.