Полека и мъчително възкръсвам след неуспешната си смърт поредна. И съжалявам, че не бе последна. Защо съм още тук? Що още търся на този свят - огромна мръсна борса, в която всичко се купува и продава: любов, мечти, и суета, и слава… А аз, довчера богаташ, на зор съм. И за да ям и челяд за да храня, цял трябва да си разпродам имота. Озъртам се. Но всичкото, каквото от прежното богатство ми остана, са моята душа и мойта слава. А за такава стока днес кой дава и пукнат грош? Душата жива рана, а славата ми — кучета я яли…Сред днешната действителност жестока сергия няма за подобни стоки.Кой днес купува дрипи и парцали Душата, изпозобана от грижи, пременям в две-три лъскавички строфи и търся някой дребен Мефистофел, за грош, на вехто, да му я хариже.Но той преситен, отегчен и смръщен,души не иска вече да купува. 'Такъв парцал и две пари не струва!', ми вика и нехайно ми я връша.Обърсвам я от пръстите му ледни прибирам си я и си тръгвам с нея: 'Душа, прощавай, трябва да живеем до следващата смърт… Уви, последна.'