Сам ли определяш живота си? От кого или от какво зависи какъв ще е той? Вярвам, че почти всеки си задава подобни въпроси.
В това да осъзнаваш, че никога не определяш сам нищо в живота си, се крие голяма свобода. Освобождваш се от илюзията за собствен контрол и отговорности. Тогава има ли или няма свободна воля? Не няма. Тя не съществува.

Когато човек разбере, че не е написал нищо сам, сценария на своя живот и че рамката от възможности е предварително дадена от контекста, средата и биологията, тогава отпада една огромна, изкуствено създадена 'тежест'. Повечето хора прекарват живота си в постоянно напрежение и чувство за вина, вярвайки, че всичко в живота им, зависи само от тях самите и че ако нещо не върви по план, провалът е изцяло техен.

Но ако се замислим, нещата започват да изглеждат и звучат много различно:

Да приемем собствените си човешки граници: Ние не избираме началното положение, нито 'правилата на играта'. Раждаме се и живеем в рамка, а тя винаги е ограничена и контекстът винаги е по-голям от нас.

Да се освободим от вината си: Възможностите ни винаги са ограничени и са резултат от верига от причини и последствия. Тогава отпада излишното самобичуване за 'пропуснатите шансове' и 'незавършените планове'. Просто никога не зависи от нас.

Да се примирим с рамката: Единственото, което ни остава, е да преминаваме през наличните възможности с ясното си и чисто съзнание, наблюдавайки процеса, без да се борим срещу него, защото това е 'борба' срещу самия себе си.
А какъв ще е твоят процес, на твоят живот, зависи от толкова много неща, външни и вътрешни фактори, които не е възможно всеки да управлява и контролира сам. 
 
Този 'принцип', е осъзнаването на фактите, което на практика превръща живота от 'борба за контрол' в спокойно и осъзнато съжителство. То може да е по-близо до хармония с пространството и равновесие.