Чували ли сте за „Наблюдателя“? Кой е той и защо го наричаме така?

Преди всичко трябва да приемем, че нищо около нас не е статично като напечатана картина, а се определя и предопределя чрез движението – подобно на начина, по който функционира квантовата механика. Там бъдещето не е фиксиран кадър, а море от чисти движещи се възможности. Всичко е относително и се намира в суперпозиция – състояние на всички възможни вероятности едновременно. Но в момента, в който вземеш решение или влезеш в детайл със света около теб, ти извършваш взаимодействие. Тогава само една-единствена вероятност от всички колапсира в реалност.

Предопределено ли е всичко? Да, но само като рамка в близкия отрязък от време – всичко останало се случва в движение. Ти влияеш на света и светът влияе на теб. Представете си неизброимо количество взаимодействия, преплетени в една гигантска, непрекъснато пулсираща мрежа. Всяка секунда уравнението се пренаписва и в момента, в който това се случи, всеки микропроцес става част от тъканта на Вселената.

Наблюдателят не е просто зрител – той е част от задвижващия механизъм. Активен елемент, който подрежда разпиляното море от възможности пред себе си в конкретна форма.

Никой не твърди, че Наблюдателят задължително е човека. Той е самият процес на взаимодействието на живота със средата му. Той е всяко живо същество. Той е самият живот.

Според някои съзнанието създава реалността с мисъл или с поглед, но истината е друга. Според физиката всяко взаимодействие е просто процес на обмен на информация. Този процес определя и разликата между макро- и микросветовете, които иначе са направени от едно и също нещо. Макросветът изглежда по този начин, защото частиците в него непрекъснато и бурно взаимодействат помежду си, уплътнявайки пространството всяка милисекунда. Ние не просто взаимодействаме физически – нашето съзнание интегрира милиарди такива процеси в една-единствена секунда и създава от тях цялостна картина, която се превръща в кадър от времето.

Съзнанието е процесът, чрез който Вселената се оглежда в себе си. Живото съзнание е буквално мостът между „горе“ и „долу“.

Нека си представим една червена ябълка в тъмна стая, без нито едно живо същество наоколо. Спира ли тя да съществува? Атомите и молекулите ѝ са си там, те си взаимодействат, ентропията работи и ябълката бавно ще изгние. Значи тя физически е там и съществува.

Но каква всъщност е нейната реалност? В празната стая няма „червено“. Има просто електромагнитни вълни с определена дължина (около 700 нанометра), които се отразяват от повърхността на атомите. Червеният цвят не съществува във Вселената сам по себе си – той се ражда едва когато тези вълни ударят ретината на окото ти, превърнат се в електрически сигнал и твоето живо съзнание ги преведе за мозъка като усещането за „червено“.

На практика, без съзнанието на живота, червената ябълка е просто безцветен, тих и безвкусен сноп от квантови полета и енергия. И когато се замислиш за това, неизбежно изплува въпросът: ако съзнанието ми е този Наблюдател и преводач, тогава целият свят ли е такъв, какъвто го виждам, или всичко е просто една субективна интерпретация на моя мозък?