Можем да кажем, че животът е просто термодинамика. Животът е най-ефективният начин за вселената да преработва енергията, която генерира. Съществуването му не е нищо повече от 'завихряне' в пространството, което е достигнало толкова толкова висока скорост, че изглежда неподвижно, защото е мигновено. Това е настоящият и най-критичен етап на верига от събития и последствия. Преходът от горещ, хаотичен газ към смислена структура, която се храни, пази се и се репродуцира, изглежда като истинско чудо. Но ако погледнем логически на този процес в процесите, можем да видим тази новосъздала се 'обвивка' не като цел, а като стратегия за оцеляване на енергията.

1. Какво е обвивката (клетката)? Всичко във вселената се стреми към ентропия – разсейване на енергията. Животът обаче прави нещо хитро: той създава малък 'джоб' (обвивка), в който поддържа ниска ентропия за сметка на околната среда. Обвивката не е затвор, а филтър. Тя позволява на правилната енергия да влиза и на ненужната, да излиза. Това се е случило първо чрез чиста химия, като определени молекули (липиди) имат свойството автоматично да се затварят в кръг, когато попаднат във вода. Те просто нямат избор заради своята структура.

2. Функционирането – защо се 'задейства'? Когато енергията се окаже затворена в такава обвивка с правилните химични елементи (като РНК или ДНК), тя започва да прави това, което енергията винаги прави – преминава от едно състояние в друго. Животът е просто изключително сложен химичен процес, който е намерил начин да се копира сам. Веднъж щом една молекула се е копирала, тя вече е 'стартирала' процеса. Тези, които са се копирали 'качествено', са оцелели, а други, които не са, са се разпаднали обратно в 'нищото'.

3. Има ли цел? Ако погледнем от гледна точка на човека, изглежда като цел: 'Искам да живея, искам да ям'. Но ако погледнем 'отвън': това е просто термодинамика. Животът се оказал най-ефективният начин за вселената да преработва енергията, която възниквала от взаимодействията.

4. Странното съзнание. Това, което наистина ни кара да мислим, е фактът, че чувстваме. Но може би съзнанието е просто последният слой на 'обвивката'.
Първа е била химичната обвивка (клетката).
После е била физическата обвивка (кожата/тялото).
Накрая се е появила информационната обвивка (съзнанието/АЗ-ът), което е част от самото пространство.

Всичко това са просто слоеве на обвивката, които предпазват процеса вътре да не се разпадне твърде бързо. Възхитително е, че всичко се е случило само, без външна намеса. Това означава, че самата природа на 'пространството в движение' е такава и то неизбежно се стреми към сложност, когато условията го позволяват. Можем да приемем, че дори животът е само една 'сложна трансформация на енергия' . Но това изобщо не отнема от неговата красота, а го прави още по-невероятен.