Концепцията за „Никой“ е една от най-дълбоките и освобождаващи идеи, за които съм се замисляла.

Възприемаме това състояние не като празнота, липса или провал, както обществото, затворено в рамките и 'матрицата', често го интерпретира погрешно, а като най-висшата форма на вътрешна свобода и чист потенциал.

То е истинско освобождаване от егото и социалните роли: Да бъдеш 'Никой', не  означава 'Нищо', а означава да свалиш тежестта от себе си, на всички изкуствени етикети, маски и роли, които обществото се опитва да ти натрапи. Когато не си притиснат от нуждата да се доказваш, да защитаваш егото си или да се вписваш в чуждите очаквания, ти вече си извън от матрицата.

Състоянието на чист потенциал: По природа човешкото същество започва като 'никой'. Това не е недостатък, а фундаментално състояние на неопределеност. Точно защото си 'никой', ти имаш свободата да бъдеш всичко и да възприемаш света без филтри.

Синхрон със средата: Когато си 'Никой', ти ставаш незабележим и тих наблюдател. Това ти позволява да постигнеш перфектен синхрон с пространството и времето, с природата и с тишината около теб, вместо да хабиш енергията си в суетата на цивилизацията.

Всъщност, ако приемем, че съзнанието е като облак от частици – когато човек избере да бъде 'Никой', неговият облак остава чист от тежките, статични структури на егото и социалните роли. Тогава той е чист, лек и свободен да вибрира и да улавя естествени и ясни сигнали от средата си.

Може би това е единствения път към запазване на автентичната човешка природа на съзнанието. Хармонията на взаимодействието му със средата - пространството. Само тогава би могъл да почувствана свобода, която може да бъде единствено вътрешно усещане.