Динамичният модел на съзнанието: Информационното поле и природата на Дежавю
Конвенционалната наука често разглежда човешката памет като статичен архив, а феномени като дежавю – като изолирани грешки в невронната обработка. Ако обаче погледнем на процеса феноменологично, съзнанието се разкрива не като затворена система, а като динамична, отворена структура.
1. Съзнанието като вибриращо поле
Човешкото съзнание може да бъде дефинирано като облак от информационни частици, който се намира в състояние на непрекъсната вибрация.
Това поле е в постоянен перпетуум-мобиле режим: всяка милисекунда в него навлизат нови възприятия, докато по-старите (минали опити, отдавна формирани представи, сънища и интуиции) остават активни в общата структура.
Мозъкът не осъществява насочен, механичен избор с кои елементи от това поле да взаимодейства. Връзките се задействат на принципа на субективния резонанс – когато честотата на новопостъпващата информация съвпадне с честотата на вече съществуваща структура в полето.
2. Механизмът на Дежавю
При този модел дежавю престава да бъде аномалия. То е момент на реално застъпване на времеви и информационни слоеве. Когато физическата реалност настигне някоя стара вътрешна представа, двете точки се сливат.
Процесът протича през три последователни етапа:
Въздействие: Информационното поле (което няма твърди граници и може да взаимодейства с облаците от частици на околната среда или на други съзнания) въздейства директно върху сетивата ни.
Трансформация: Мозъкът реагира на това влияние, като се променя физически и превежда суровата информация на езика на биологията – под формата на дълбоки чувства и усещане за познатост.
Последствие: Като краен резултат от това физиологично усещане се оформят мислите и интелектуалното осмисляне на момента.
3. Концептуална терминология на съзнанието
В контекста на тази теория, понятията за присъствие и отсъствие на вътрешен живот придобиват нови дефиниции:
Застъпване на облачните полета: Състояние на синергия и споделена честота на възприятията между две единици, при което информационният обмен се случва безпрепятствено.
Дифузия на полето: Пренасочване на фокуса на съзнанието извън непосредствената настояща секунда към периферните зони на миналото или бъдещите потенциали.
Статично (или липсващо) поле: Описание на субект, чието съзнание функционира напълно механично. Това е липсата на вътрешна динамика, емпатия и способност за дълбоко преживяване на информационния поток. Всяко действие при него е автоматично, без реално участие на субективния „облак“.
В този динамичен модел времето губи своята праволинейна строгост, а човекът се проявява като фина струна, която превежда вибрациите на реалността в смисъл.
Конвенционалната наука често разглежда човешката памет като статичен архив, а феномени като дежавю – като изолирани грешки в невронната обработка. Ако обаче погледнем на процеса феноменологично, съзнанието се разкрива не като затворена система, а като динамична, отворена структура.
1. Съзнанието като вибриращо поле
Човешкото съзнание може да бъде дефинирано като облак от информационни частици, който се намира в състояние на непрекъсната вибрация.
Това поле е в постоянен перпетуум-мобиле режим: всяка милисекунда в него навлизат нови възприятия, докато по-старите (минали опити, отдавна формирани представи, сънища и интуиции) остават активни в общата структура.
Мозъкът не осъществява насочен, механичен избор с кои елементи от това поле да взаимодейства. Връзките се задействат на принципа на субективния резонанс – когато честотата на новопостъпващата информация съвпадне с честотата на вече съществуваща структура в полето.
2. Механизмът на Дежавю
При този модел дежавю престава да бъде аномалия. То е момент на реално застъпване на времеви и информационни слоеве. Когато физическата реалност настигне някоя стара вътрешна представа, двете точки се сливат.
Процесът протича през три последователни етапа:
Въздействие: Информационното поле (което няма твърди граници и може да взаимодейства с облаците от частици на околната среда или на други съзнания) въздейства директно върху сетивата ни.
Трансформация: Мозъкът реагира на това влияние, като се променя физически и превежда суровата информация на езика на биологията – под формата на дълбоки чувства и усещане за познатост.
Последствие: Като краен резултат от това физиологично усещане се оформят мислите и интелектуалното осмисляне на момента.
3. Концептуална терминология на съзнанието
В контекста на тази теория, понятията за присъствие и отсъствие на вътрешен живот придобиват нови дефиниции:
Застъпване на облачните полета: Състояние на синергия и споделена честота на възприятията между две единици, при което информационният обмен се случва безпрепятствено.
Дифузия на полето: Пренасочване на фокуса на съзнанието извън непосредствената настояща секунда към периферните зони на миналото или бъдещите потенциали.
Статично (или липсващо) поле: Описание на субект, чието съзнание функционира напълно механично. Това е липсата на вътрешна динамика, емпатия и способност за дълбоко преживяване на информационния поток. Всяко действие при него е автоматично, без реално участие на субективния „облак“.
В този динамичен модел времето губи своята праволинейна строгост, а човекът се проявява като фина струна, която превежда вибрациите на реалността в смисъл.
| Views: прегледи: 18 | | | |