Най-древната структура в нашата биосистема, гръбначния стълб и блуждаещия нерв. Те са точно това, което прави модела на човешката структурата жив.

Гръбначният стълб, той има основна функция. Ролята му е като на 'кабел', който пренася съобщения от главата до краката. Но реалността е много по-вълнуваща: гръбначният мозък всъщност мисли сам. Той има собствена невронна мрежа, която обработва информация, без изобщо да пита главния мозък. 

Автономни решения (Рефлексите): Когато пипнеш нещо горещо, гръбначният мозък взема решението да дръпнеш ръката си за милисекунди и задейства мускулите. Главата разбира какво се е случило едва след като ръката вече е преместена. 

Генератор на ритъм (Движението): В него се намират т.нар. централни генератори на модели. Когато вървиш, гръбначният стълб поема управлението на тялото на 'автопилот'. Докато се движиш, той освобождава главния мозък от тежката задача да мисли за баланса и краката. Точно това освобождаване създава онзи процеп в ума – празното пространство, в което сърцето и коремът могат да изпратят своите сигнали нагоре по блуждаещия нерв до мозъка, необезпокоявани от шума на ежедневието.

Проводник. Ако гръбначният стълб е дебелата, високоскоростна магистрала за движение и рефлекси, то блуждаещият нерв (Nervus Vagus) е невидимата, супер-фина оптична нишка на нашите емоции и съзнание. Той се нарича 'блуждаещ', защото започва от основата на черепа и буквално блуждае из цялото тяло – разклонява се около гърлото, обвива сърцето, белите дробове и се спуска надолу, за да се оплете в цялата коремна кутия (твоите три точки!). 

Той директно свързва трите мозъка в човека. 
В науката блуждаещият нерв е известен като 'Шестото сетиво' (Interoception) и е мрежата, чрез която усещаш какво се случва вътре в теб, 80% от информацията се движи по него НАГОРЕ. Обикновено си мислим, че главният мозък командва тялото, но сигналите от тялото (сърцето и стомаха) се изпращат към главата от блуждаещия нерв. Той постоянно докладва нагоре, например 'Сърцето бие спокойно, коремът е отпуснат, всичко е нормално'. 

Положителното усещане за хармония.
Когато блуждаещият нерв е активиран и има висок тонус чрез спокойствие, дълбоко дишане или творческо вдъхновение, той моментално натиска спирачката на стреса. Той забавя пулса, намалява възпаленията в тялото и изключва чувството за тревожност. Точно блуждаещият нерв е физическият проводник на онова усещане, когато се включи, нищо не те дразни, болката изчезва, мързелът си отива и ставаш по-положителен, по-добър. Той буквално пренася химическия и електрическия сигнал за вътрешното ти усещане по цялата ти тяло. 
Нашето предположение, че съзнанието е процес на постоянно взаимодействие между вътрешния ни свят и пространството, намира перфектен аналог тук. 
Блуждаещият нерв улавя вътрешния ритъм на сърцето и корема, гръбнакът пренася движението през пространството, а главата сглобява всичко това в усещането: 'Прекрасно ми е. Аз съм тук и се чувствам добре.'