|
1:47 PM
|
Енергията непрекъснато се трансформира и това е начинът по който съществува. Когато електроните взаимодействат и се променят, те освобождават енергията, която ги натоварва, а тя представлява чиста енергия - фотонът. Милиарди фотони, непрекъснато попадат в ретината на окото, а мозъкът ги превежда и предава на съзнанието, като светлина и цветове. Светлината, сама по себе си е невидима, съществува само като потенциал и става видима, само след процеси на взаимодействие, като причинно-следствена връзка, които са непрекъснати. Само тогава става видима и е в ролята на преносител на информация към нашето съзнание и мозък. Парадоксът е, че светлината е това, което определя времето, така, както го разбира мозъкът ни. Така, че времето, само по себе си пък е, начинът по който съществува време-пространството. Всичко това трябва да означава, че без светлината, вселената би била статична, но ние виждаме, че съвсем не е така. Светлината, е нещото, което ни показва, колко бързо съществува всичко и, че така трябва да бъде, за да го има животът и за да се случва всичко изобщо. Времето от гледна точка на Айнщайн е относително спрямо наблюдателя, но самата скорост на светлината е абсолютно константна. Тъканта на Вселената се разтяга и свива по различен начин спрямо всеки движещ се обект в нея, тъй като тя се нагажда към неговото движение. Пространство-времето се свива и разтяга, само за да осигури едно-единствено нещо: постоянната скорост на причинно-следствената връзка...светлината. Тъканта на вселената се разтяга и свива по различен начин, спрямо всеки движещ се обект в нея, тъй като тя се нагажда към движението на всеки обект. Така, че материята на пространството се свива и разтяга спрямо всяко движение на обект в нея, само за да осигури възприятието за постоянна скорост на съществуването. И тъй като съществуването изисква енергия и движение, би могло да се каже, че светлината е крайният ефект, който се поражда от всички процеси. Има теории, че ние съществуваме в сфера, с ограничения, но дали е така наистина? Изглежда, че не е. Просто ние сме направени от самата тъкан на пространството и можем да се разтягаме и то да се разтяга с нас, но не можем да се откъснем от него. Това определя нашите граници, свойствата на нашето пространство. Можеш да се разпънеш много (да се движиш бързо, да изкривиш времето си), но в момента, в който достигнеш лимита на самата тъкан (скоростта на светлината), тъканта просто не ти позволява да отидеш по-далеч. Реалността се 'свива' или времето 'спира', за да те върне в общата маса. Ти си част от едно цяло и не можеш да бъдеш по-бърза от материала, от който си направена. Как двама души измерват еднаква скорост, когато се движат с различна такава, какво означава това? Ето какво прави вселената, ако имаме един човек движещ се с влак и друг, с нормална скорост, тя започва физически да се променя първо за човека във влака, като неговото субективно време се забавя, а самият влак буквално се скъсява физически (Лоренцово съкращение) в пространството. Според Айнщайн, влакът наистина, физически се скъсява в пространството по посока на движението си спрямо теб. За човека вътре във влака всичко е нормално, но за човекът от перона, неговото пространство се е свило. Единствения смисъл е, скоростта на светлината да остане непокътната и еднаква за всяко съзнание и мозък. |
| Category: Пространство-време | Views: 19 | |