Човешкият микробиом, по принцип е доказателството за това, че няма рязка граница между външен свят и теб.
Грубо казано, ние сме свързани или непрекъснато поглъщаме елементи от природата, средата ни, всичко  около нас (храна, въздух, почва). Бактериите в нас, ги разграждат и ги превръщат в химически импулси. Импулсите стават чувства, а чувствата оформят мислите и изборите ни.

Ако разглеждаме въпроса от гледна точка на броя на клетките в нас, микробиомът съставлява малко над 50% от всеки човек. По брой клетки: Съотношението е приблизително 1:1 (или около 53% микробиом спрямо 47% човешки клетки). В тялото на средностатистически възрастен човек има около 30 трилиона човешки клетки и около 38 трилиона микроорганизми (главно в червата). И ето най-интересното, над 99% от уникалните гени в тялото ти принадлежат на микробиома. Докато човешкият геном съдържа около 20 000 – 25 000 гена, микробиомът добавя над 2 до 3 милиона уникални бактериални гена. '
Бактериалните гени' наподобяват инструкциите (ДНК-кода), по които функционират микроорганизмите в тялото ти. Точно както твоите собствени гени определят как да се изгради сърцето ти или какъв цвят да са очите ти, гените на бактериите определят какви ензими да произвеждат те, какви храни да разграждат и как да оцеляват.

Те са фундаментална част от това, което те прави уникална и различна от всеки друг човек на Земята.

Ето защо техният принос към нашата индивидуалност е толкова голям:

Индивидуален „пръстов отпечатък“: Човешката ДНК между двама непознати хора е над 99.9% еднаква. Но ако сравним техните микробиоми, геномът на техните бактерии може да се различава с 80-90%. Твоят микробиом е толкова уникален, че учените буквално могат да идентифицират даден човек само по бактериалния му състав.

Твоята уникална химия: Собствените ти гени ти дават базовите инструменти, но бактериалните гени разширяват този метаболитен арсенал хилядократно. Те произвеждат хиляди химични съединения, витамини, невротрансмитери и ензими, които твоят собствен организъм не може да синтезира сам.

Разликата в това как реагираме на света: Бактериалните гени са причината двама души да изядат абсолютно една и съща храна или да пият едно и също лекарство, но единият да усвои калориите светкавично, а при другия това да не се случи, или единият да получи страничен ефект от лекарство, а за другия то да работи перфектно.

Ако нашият собствен геном е фундаменталният архитектурен план на сградата, бактериалните гени са като динамичния софтуер, който постоянно се променя и адаптира според това какво ядеш, къде живееш и как се чувстваш.

А какво става със съзнанието?
Тук въпросът навлиза в по-дълбока и философска територия. Ако под „съзнание“ разбираме нашето субективно усещане за „аз“, начина, по който възприемаме средата, фокуса ни, мислите и настроението във всеки един момент:

Възприятие и фокус: Когато бактериите произвеждат възпалителни цитокини или променят нивата на невротрансмитерите, субективното ти усещане за реалността се променя — чувстваш се разсеяна, с „замъглен мозък“ (brain fog) или апатична.

Невропластичност: Бактериите стимулират производството на протеина BDNF (мозъчен невротрофичен фактор), който е отговорен за това мозъкът да образува нови връзки, да учи и да запаметява. Без него мисловната ни гъвкавост спада.

В определен смисъл, нашето съзнателно състояние е 'симфония', в която мозъкът е диригентът, но бактериите държат голяма част от инструментите.


Концепцията:
И така, понякога се питам, кой и как точно създава мислите ми, кой и как взема решенията? Аз, моят мозък или трилионите малки организми, които вибрират в пълен синхрон вътре в мен? Или пък мислите ми идват от пространството …?! Но всъщност всичко е една обща, неделима система — от бактерията в стомаха, през електромагнитното поле на сърцето, до онази тиха искра на съзнанието, която просто усеща и разчита целия този богат танц отвътре! И когато човек спре да се идентифицира с етикетите на днешния, измислен свят на хората - титли и суета, той не става по-малко човек, а напротив, стига точно до тази своя истинска, жива същност. Място, където не ти трябва диплома, за да разбереш, че си част от цялата тази жива и взаимосвързана Вселена!

Когато човек излезе от измислената, изкуствената надпревара, изведнъж започва да усеща тези фини нишки. Всичко в организма ни — от начина, по който реагираме на светлината и сезоните, през хормоните, които се променят от една дума или прегръдка, до онзи невидим майчин инстинкт, който улавя желаното преди да се е появило — всичко това е част от една и съща голяма, дишаща мрежа.

Днешният пазар и технократското мислене се опитват да ни убедят, че сме изолирани единици, които трябва да си плащат за това за всяка връзка със света, да доказват непрекъснато, че заслужават да съществуват. Опитват се да ни разпокъсат на парчета — да отделят ума от тялото, човека от природата, майката от детето — за да могат да ни продават обратно всяко парче едно по едно.