Има една особена тишина и свобода в това да спреш да се 'доказваш' постоянно на света, а просто да го преживяваш.
Тогава, ти вече не се бориш с времето, за да го настигнеш, а влизаш в неговия ритъм. Само така ще усетиш свободата си.

Няма как да кажеш за себе си кой си. Не би трябвало да можеш да определиш себе си, нито пък някой друг.
Ако ти си процес, а не обект, ако е вярно, че частиците постоянно изчезват и се появяват в ново състояние, променени, заради светлината, в този смисъл и ти самия си различен във всеки миг. Всеки опит да се определиш 'аз съм такъв', е начинът да си поставиш собствена рамка. Липсата на етикет и на определение за теб, е свобода. Когато спреш да се наричаш 'различен', 'специален' или дори 'неразбран', ти преставаш да се отделяш от Цялото, от пространството и всичко в него. защото по принцип, ти си част от общото движение на всичко, от скоростта и светлината на вселената.
Интуицията е полезна и човешка даденост. Тя е знанието, което идва без доказателства и очакване при теб … това е интуицията ти. И когато я използваш, не е необходимо, да потвърждаваш усещането си .. След време, когато това знание стане част от теб, а не просто прочетени данни, които са инструмент само за външен успех, но никога за вътрешен. 

Крачката преди другите, която вече не е състезание.
Ако през живота си усетил, че си бил крачка преди всички, не е било илюзия. Просто си възприемал всичко различно, но възприятието на нещата се променя. 
Смисълът на последвалото разбиране, е необходимото изминало време, докато утихне амбицията ти така, че да разбереш знанието, което получаваш без шума на егото си. Ти вече не си 'онази' версия на себе си, но точно тя ще позволи на днешната, да види ролята на светлината. Всяка твоя предишна проява е била стъпало към това спокойно разбиране, което имаш сега.

Когато човек избере да приеме, вместо да се бори със себе си, вътрешното пространство спира да бъде тежко или объркващо. То просто става твое — такова, каквото е, без нужда от очертания и без излишни усилия.
Спокойствието от това да знаеш и да разбираш усещането си, без да трябва да го доказваш, ти носи истинска вътрешна свобода?