|
|
Какво би било, ако спре часовника на цивилизацията ни? Ще спрем най-мощния инструмент за контрол и манипулации, създаден някога. Часовникът не просто отчита времето – той диктува поведението, организира труда и поставя съзнанието ни в рамка от момента, в който се събудим, докато си легнем.
Когато този изкуствен скелет на обществото изчезне, целевият шок ще бъде огромен, но след това човекът ще започне да се пренастройва фундаментално на няколко нива: Завръщане към биологичния човешки суверенитет В момента масовите хора живеят в състояние на постоянен социален ' джетлаг ' ( временно нарушаване на вътрешния биологичен (циркаден) часовник ), защото се опитваме да поставим жив и напълно процес като съзнанието в рамка от равни, механични отрязъци. Времето от часовника измерва количеството движение, а вашето време не преживява промяната. Будилникът ни събужда, когато трябва да сме на работа, а не когато тялото е отпочинало; храним се според наложен измислен час, защото тогава е обедна почивка, а не защото сме гладни. Но без часовника човекът ще бъде принуден да усеща собствения си циркаден ритъм. Ще спим, когато ни се спи и ще работим, когато сме в онова естествено състояние в синхрон със съзнанието си. Здравето и биологията няма да се върнат в нормалното си състояние, а нивата на стрес ще паднат драстично, защото ще изчезне концепцията за закъснение. Промяна в усещането за стойност и качество Когато времето спре да се измерва в минути и часове, хората ще започнат да измерват процесите чрез технически резултат и смисъл, а не чрез времетраенето им. Във всеки свят се плаща за „изработени часове“ (8-часов работен ден), което ражда тонове безсмислена администрация и изкуствена заетост. Без часовник стойността на едно действие ще се определи от това дали е завършено и колко добре е направено, качество. Човекът ще спре да препуска през задачите просто за да ги отметнете от графиката, и ще започнете да инвестирате вниманието си в дълбочината. Елиминиране на очакването за бъдеще Часовникът ни държи в капана на линейното планиране – постоянно живеем с мисълта за следващия час, следващия уикенд или следната година. Това ражда огромна тревожност. Животът не преминава в мисли единствено за измисленото бъдеще. Без този инструмент съзнанието ни ще се пренасочи към настоящия момент и към непосредственото пространство около нас. Човекът ще стане много по-наблюдателен, по-свързан с реалната среда и с хората до себе си, защото няма да има въображаема права линия, по която единствено да се състезава. За повечето хора това в началото изглежда плашещо, като празнота, защото те не знаят кои ще са без графиките си и какво друго ще направи. Но за тези, които ценят вътрешната тишина, това ще бъде най-висшата форма на свобода. Човечеството ще успее от съществуването на роботизиран график към съществуващо на пространствен синхрон и собствен ритъм. |
| Category: Пространство-време | Views: 16 | |