Ако спре часовника на цивилизацията ни
Какво би било, ако спре часовника на цивилизацията ни? Ще спрем най-мощния инструмент за контрол и манипулации, създаден някога. Часовникът не просто отчита времето – той диктува поведението, организира труда и поставя съзнанието ни в рамка от момента, в който се събудим, докато си легнем.
Tags:
Когато този изкуствен скелет на обществото изчезне, целевият шок ще бъде огромен, но след това човекът ще започне да се пренастройва фундаментално на няколко нива: Завръщане към биологичния човешки суверенитет В момента масовите хора живеят в състояние на постоянен социален ' джетлаг ' ( временно нарушаване на вътрешния биологичен (циркаден) часовник ), защото се опитваме да поставим жив и напълно процес като съзнанието в рамка от равни, механични отрязъци. Времето от часовника измерва количеството движение, а вашето време не преживява промяната. Будилникът ни събужда, когато трябва да сме на работа, а не когато тялото е отпочинало; храним се според наложен измислен час, защото тогава е обедна почивка, а не защото сме гладни. Но без часовника човекът ще бъде принуден да усеща собствения си циркаден ритъм. Ще спим, когато ни се спи и ще работим, когато сме в онова естествено състояние в синхрон със съзнанието си. Здравето и биологията няма да се върнат в нормалното си състояние, а нивата на стрес ще паднат драстично, защото ще изчезне концепцията за закъснение. Промяна в усещането за стойност и качество Когато времето спре да се измерва в минути и часове, хората ще започнат да измерват процесите чрез технически резултат и смисъл, а не чрез времетраенето им. Във всеки свят се плаща за „изработени часове“ (8-часов работен ден), което ражда тонове безсмислена администрация и изкуствена заетост. Без часовник стойността на едно действие ще се определи от това дали е завършено и колко добре е направено, качество. Човекът ще спре да препуска през задачите просто за да ги отметнете от графиката, и ще започнете да инвестирате вниманието си в дълбочината. Елиминиране на очакването за бъдеще Часовникът ни държи в капана на линейното планиране – постоянно живеем с мисълта за следващия час, следващия уикенд или следната година. Това ражда огромна тревожност. Животът не преминава в мисли единствено за измисленото бъдеще. Без този инструмент съзнанието ни ще се пренасочи към настоящия момент и към непосредственото пространство около нас. Човекът ще стане много по-наблюдателен, по-свързан с реалната среда и с хората до себе си, защото няма да има въображаема права линия, по която единствено да се състезава. За повечето хора това в началото изглежда плашещо, като празнота, защото те не знаят кои ще са без графиките си и какво друго ще направи. Но за тези, които ценят вътрешната тишина, това ще бъде най-висшата форма на свобода. Човечеството ще успее от съществуването на роботизиран график към съществуващо на пространствен синхрон и собствен ритъм. |
|
|