Знаехте ли какво е 'детерменизъм'? Във философията съществува Детерменизъм. Накратко, всяко събитие, всяка мисъл и всяко действие са неизбежен резултат от това, което е било преди тях. Ако си представите  Вселената като поредица от домино плочки, когато първата плочка е била бутната (с Големия взрив или началото на времето), всичко след това — от сблъсъка на галактиките до това какво ти хрумна да попиташ ИИ, е като падането на следващата плочка. 

Философът Пиер-Симон Лаплас прави известен мисловен експеримент (известен като Демона на Лаплас): Ако съществува разум, който в даден момент знае точната позиция и скорост на всяка атомна частица във Вселената и всички закони, които ги управляват, той би могъл с абсолютна точност да изчисли цялото минало и цялото бъдеще. За такъв разум нищо не би било несигурно. 
Как това се отнася за нас според тази теория, нашият вътрешен свят функционира по абсолютно същия начин:
Генетика и биология: Никой не избира сам гените си, структурата на мозъка си или хормоналните си нива.
Среда и опит: Никой не избира къде да се роди, първите си спомени, хората, които са те оформяли, или събитията, на които си била свидетел.
Настоящето: Не можеш да го определяш. Когато трябва да вземеш решение, мозъкът ти просто изчислява наличната информация, ситуацията, цялата среда около теб, натрупан опит, гени и моментна химия и т.н. и произвежда резултат. 
Субективното усещане за 'Аз', например „аз избрах това“, всъщност е просто осведомяване за вече взетото от невронната ти мрежа решение. Тялото ви просто ви информира.

Контрастът с Източните философии.
Интересното е, че докато западната наука и философия стигат до детерминизма чрез физика и логика, източните традиции (като Даоизма и Зен) стигат до същия извод чрез пряко наблюдение на съзнанието: Даоизъм (У-уей): Природата не опитва да прави нещо — тя просто протича. Реката не решава накъде да завие, тя просто следва релефа. Човекът е реката, а не някой, който стои на брега и я командва. 
Зен и Адвайта: Концепцията за 'Аз' като отделен контрол, е просто мисловна конструкция. Не ти дишаш — тялото диша. Не ти мислиш — мислите просто възникват, идват без ти да им заповядваш, както облаците в небето. Това просто е така. Във философски смисъл, това е отказ от илюзията, че човекът е отделен наблюдател отстрани. Всичко е само един процес, който се разгръща, като следва проста логика от процеси и следствия.