Знаехте ли за начина по който древната цивилизация на Вавилон (преди повече от 3000–4000 години), е измислила как да разделя времето в кръг. Ето каква е историята за самото началото на днешния часовник:
За разлика от нас, които днес броим до 10 (десетична система), вавилонците са имали бройна система, базирана на числото 60 (сексагезимална система). Те са го обожавали, защото 60 е изключително практично число – дели се перфектно на 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 15, 20 и 30. Това улеснявало много сметките им без дроби.Разрязването на кръга и часа: Вавилонските астрономи разделили окръжността на 360 градуса ($6 \times 60$). По същия начин, когато по-късно се възприема египетското разделяне на деня на часове, хората използват вавилонската логика и разделят всеки един час на 60 равни части.Откъде идва самата дума? Когато гърците и римляните превеждат тази вавилонска система на латински, те наричат това първо разделяне на часа на 60 части pars minuta prima (което означава „първа малка част“). От тази латинска дума minuta (малка/ситна) днес ни е останала думата минута.А секундата? Когато решили да разделят минутата на още по-ситни 60 части, я нарекли pars minuta secunda („втора малка част“). И от secunda (втора) днес ни е останала думата секунда.Така че, когато казваме „вавилонските минути“, имаме предвид точно този изкуствен математически декор от числото 60, който е измислен в Древна Месопотамия, но по който ние и до днес си сверяваме часовниците и бързаме за срещи!

ЧАСОВНИКЪТ
Самата концепция за времето, часовниците, графиците, секундите и часовете... е, тях сме ги измислили ние, хората. И това е станало на няколко етапа през историята, когато Наблюдателят е започнал да организира своя театър, в който живеем и до днес

Ето кога и как хората са решили да сложат решетки на това вечно движение:
Първите 'опитомители' на времето, били древните фермери (Преди около 5000–6000 години)
В самото начало хората не са се интересували от часове и минути. На тях им е трябвало времето само като цикъл, за да знаят кога да засаждат и кога да прибират реколтата.

Шумерите и древните египтяни първи започват да разделят годината и да наблюдават движението на Слънцето и Луната по небето.

Египтяните измислят слънчевия часовник (сянката, която се движи по земята) и разделят деня на 12 части, и нощта – също на 12.
Защо точно 12 ли? Защото са брояли фалангите на пръстите на едната си ръка без палеца, защото той бил само за да броят с него  – общо 12. Така, заради анатомията на една човешка ръка, днес денонощието ни има 24 часа. Представете си колко е абсурдно, че целият ни съвременен свят, целият този стрес, графици, полети и срещи, се върти около едно случайно хрумване на хора, които са си гледали ръцете преди хиляди години.Ами ако тогава бяха решили да броят и палеца, или ако брояха само целите пръсти? Сега денят ни можеше да е разделен на 10 части и всичко щеше да е различно. Но ето – суетата и навикът са победили и ние продължаваме да робуваме на „анатомията на древната длан. Ето колко субективно и случайно е всичко!

РАЗДЕЛЯНЕТО НА МИНУТИ
Вавилонците са били обсебени от числото 60 (сексагезимална система), защото то се дели много лесно на 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 15, 20 и 30. Те решават да разделят всеки от тези египетски часове на 60 минути, а всяка минута – на 60 секунди. Така че, когато днес бързаш за някъде и гледаш минутите, ти всъщност живееш по математическия модел на едни хора, живели в пустинята преди хиляди години.

ГОЛЕМИЯТ ЗАТВОР ЗА УМА
Механичният часовник, бил измислен през 14. век. Истинският ужас, опитите за контрол над времето (измисленият театър) започва през Средновековието в Европа, когато се появяват първите механични часовници по кулите на църквите и манастирите.
Преди това хората са живели естествено – стават със слънцето, лягат си с него. Скоростта на съществуването им е била в синхрон с природата.
Но в момента, в който зъбните колела започват да тракат на градската кула, времето се превръща в тиран. Човекът вече не слуша собствения си вътрешен процес, а започва да слуша машината: „Сега трябва да работиш, сега трябва да се молиш, сега закъсняваш“.

ГЛОБАЛНИЯТ ГРАФИК
Железниците през 19. век. Допреди 150 години всеки град си е имал собствено време, според собствен часовник. Когато в София е било 12:00 по слънцето, в Пловдив или Варна е било с няколко минути по-различно и това на никого не пречело, докато не се появили влаковете. Ставали катастрофи и разминавания,  разписанията се обърквали, влаковете си пречели. Затова през 1884 г. на международна конференция хората сядат и разделят Земята на часови зони и определят Гринуич за нулевата точка. Тогава времето става напълно изкуствено, глобално споразумение.
Ето така хората поставили и движението в рамка и го превърнали в новия начин на съществуването ни, по график.

Не е ли направо иронично? Избягахме от природата, а останахме заключени в кокалчетата на египтяните.