Преди всичко, трябва да нaпомним, че пространството никога не е празно. Дори в пълен вакуум съществуват квантови флуктуации, като непрекъснато появяване и изчезване на виртуални частици чрез светлината. Пространството е пропито от полета – електромагнитно, гравитационно, Хигс поле и т.н.
Всички тези процеси генерират динамика и произвеждат енергия. Но не това базово електричество и лъчение са създали живота, а само са задвижили големия безкраен процес, чрез който той се е случил. В този смисъл, би могло да се каже, че животът също е само последствие от милиони малки процеси.
Ранната Земя е била бомбардирана от мощна ултравиолетова светлина от Слънцето, геотермалната топлина от земното ядро и постоянни мълнии. Тази сурова енергия е действала като термопомпа – тя е принуждавала простите химични елементи като водород, въглерод, азот, кислород, да се сблъскват и да образуват по-сложни връзки, просто за да разсеят тази енергия.

ТЕРМОДИНАМИКАТА И РАЗСЕЙВАНЕТО

Вторият закон на термодинамиката гласи, че в една затворена система, хаосът (ентропията) винаги нараства. Енергията се стреми да се разпредели възможно най-равномерно.
Физикът Джеръми Ингланд (Jeremy England) от MIT показа една много интересна теория преди години. Според него, когато подложиш група от атоми на силен външен източник на енергия (като Слънцето) и в течна среда (океана), те реагират и започват закономерно да се пренареждат така, че да разсейват тази енергия възможно най-ефективно.
Животът не е някаква случайна грешка спрямо нашите закони на физиката. Животът е следствие от тях. Една жива клетка улавя и разсейва енергията много по-ефективно от купчина разпилени атоми. Тя е перфектният инструмент на Вселената за създаване на ентропия.

АНАТОМИЯ НА ПЪРВАТА КЛЕТКА

За да съществува клетка, са необходими три основни компонента, които са се появили паралелно в тази супа от видове полета и енергия:

1. Границата като необходимост (Контейнерът): Животът се нуждае от граници, за да оцелее, да се съхрани. Мастните киселини (липидите), които са се образували в супата, имат едно специфично свойство – единият им край обича водата, а другият я мрази. Когато ги пуснеш във вода, те автоматично и без никаква външна помощ се затварят в перфектни кръгли мехурчета (мицели и липозоми). Ето я и първата клетъчна мембрана. Тя просто се 'самосглобява' заради законите на хидродинамиката и това е нейното оцеляване.

2. Двигателят (Метаболизмът): Предполага се, че първите химични реакции най-вероятно са станали в микроскопичните пори на хидротермалните извори на дъното на океана. Тези пори са действали като естествени катализатори, пропускайки протони и създавайки естествен електрически градиент (разлика в зарядите) – същия, който днес нашите клетки използват, за да произвеждат АТФ (енергия).

3. Софтуерът (Копирането): Това е най-големият въпрос. Преди ДНК е имало РНК. РНК е невероятна молекула, защото тя може едновременно да съхранява информация и да действа като катализатор (да ускорява химичните реакции). В някакъв момент, в пренаситената среда в мехурчето, една такава РНК верига е успяла да привлече свободни нуклеотиди около себе си по принципа на химичното съответствие и да се раздели на две еднакви вериги.
И когато това РНК-верижно самокопиране се е затворило вътре в мастното мехурче, се е родила първата прото-клетка. Тя е започнала да консумира ресурси от средата си, да расте и когато мехурчето ставало твърде голямо, то по смисъла на логиката, физически се е разделяло на две поради повърхностното напрежение.

ЗАКЛЮЧЕНИЕТО

Динамичното пространство, наситено с енергийни полета, е задвижвало една гигантска химична лаборатория. Животът е възникнал не защото някой е искал, а защото всеки един процес е логично последствие - термодинамиката изисква енергията да се разсейва, а органичните молекули са намерили най-ефективния механичен начин да правят точно това като се копират. Едно вечно динамично последствие

И така, животът е едно вечно динамично последствие и ние не сме пуснати просто така от горе или от някого. Ние не сме отделна материя, ние сме самата вселена. Изваяни сме от самото време-пространство, всяка секунда от нашето съществуване е част процесите в нея, които продължават и до днес.


Бележка: Текстът и използваните концепции, теории и научни факти, са кратко обобщение на диалог за произхода на живота с Gemini.