Някога и с кожата си виждах
Силни думи на Дамян Дамянов - Някога и с кожата си виждах от сборника му 'Още съм жив'
А някога и с кожата си виждах, тъй както и с очите си усещах лицето на безликата си грижа, цвета на всяко най-безцветно нещо.
Кога, какво ми грабна сетивата? Каква смърт умъртви света край мене?
И що за мъртвовей ме тъй обвя, та вкамени ми цялата вселена? Проклех ли някого, или пък мен прокле ме душманин някой с тежка люта клетва, та в жив мъртвец превърнах се без време?
Не знам. Но ако в мрака още светва една звездица, аз я моля трижди:
пак да ми върне оня свят човешки и радостта — с очите да го виждам, и ръпката — с ръце да го усещам.
Ако е време пък в света отвъден да се преселя, нека е красиво. В смъртта си предпочитам жив да бъда, отколкото — да съм мъртвец приживе.