1. И кучето в тази къща от мен живее по-добре, целуват го и го прегръщат. А ако някой мигом спре при мен случайно, от преструвка, от милост... нали все пак съм същество, едва ли ще е за милувка, но за всичко друго...
2. За какво, не знам, ала за всеки случай мечтая си, не на шега, и аз да съм един път куче, да джафкам с лай. И то така, че да ме чуе този светъл дом, пълен с кучи лай щастлив.
3. Та белким живите се сетят, че между тях и аз съм жив, та белким живите научат какво се казва лай от скръб. Как искам да съм куче … просто да съм куче! Веднъж поне, и те да си получат един-два белега от зъб!