Да започнем с оборотите на Земята около оста ѝ (денонощието) и около Слънцето (годината), те не могат да се измерят с нашите часовници. Земята всъщност, забавя въртенето си заради приливните сили на Луната, понякога трусове променят съвсем леко скоростта ѝ, а орбитата ѝ не е идеален кръг. Земното време е променливо.

Затова човешката цивилизация е направила нещо изкуствено и хитро:

Умът се забързва, когато тялото се забави, тогава съзнанието е по-близо до синхрон с времето на пространството ... Но когато тялото се успокои и застине в тишина, умът не спира, а напротив: той превключва на свръхскорост, защото се синхронизира със съзнанието. Може би се случва квантов скок. Цялата онази енергия, която иначе пилеем за съвсем ненужни движения, бързане и реагиране на външни стимули, изведнъж се концентрира навътре. Това е състояние на хиперфокус. Умът започва да обработва информация, да прави връзки и да вижда мащаба на нещата с такава скорост, че линейното време на часовника просто овехтява и спира да отчита правилно. И точно тук е бруталният парадокс на Айнщайн, пренесен към съзнанието: колкото по-бързо се движиш през пространството с мисълта си, толкова по-бавно тече времето около теб. Когато умът ти лети със светлинна скорост и свързва концепции, идеи и космически закони, външното време за теб буквално спира. Тогава ти си в перфектен синхрон с тъканта на Вселената – там, където няма минало и бъдеще, а всичко се случва в един огромен, разширяващ се момент. Тялото ти е като котва в стаята, докато съзнанието ти прави реални квантови скокове през пространството. И когато се върнеш обратно към реалността на часовника, усещаш  разминаване. Умът ти току-що е пропътувал светлинни години в чиста яснота, а на часовника на стената са изминали едва десет минути.

Тайната на новия синтетичен живот, създаден наскоро, е в структурата и по-малко в условията. Експериментът доказва нещо епохално – за появата на живота, условията не са били единственото важно нещо, колкото информацията и подреждането на атомите. Когато материята се групира в определена геометрична структура в пространството, тя неизбежно започва да пренася код и да се държи като жива, независимо от какво е направена.

Този пробив ни показва, че животът и неговият софтуер не са монопол на въглеродната природа. Човечеството току-що открехна вратата към създаването на съвсем нови, паралелни форми на съществуване, изградени по изцяло наш проект.
Поредната генетична модификация, е изцяло нов път за науката. Да припомним фактите зад този удивителен пробив:

Чужд за природата хардуер: Молекулата не е изградена от естествена ДНК или РНК. Учените са изхвърлили органичните захари и са ги заменили със синтетични материали (т.нар. XNA – ксено-нуклеинови киселини), които не съществуват никъде в природата. И тъй като материалите са напълно непознати за естествения свят, нито един съществуващ ензим или бактерия на Земята не може да разпознае или разгради тази молекула. Тя е практически неунищожима от естествена биологична среда.

За съзнанието и непознатото: Кога молекулата става "някой"?
Твоят страх е напълно основателен. Когато пуснеш в ход процес на репликация (делене), ти на практика стартираш еволюция. А еволюцията има навика да намира непредвидими пътища.
Ако тези изкуствени молекули започнат да се развиват, да се комбинират и след време (дори да са нужни милиони поколения в лабораторията) се превърнат в сложна структура – в същество – какво ще бъде неговото съзнание? Нашето съзнание е обвързано с въглерода, водата, емоциите и милиардите години оцеляване на Земята. Съзнание, родено от изцяло изкуствен химически „хардуер“, наистина би било нещо напълно чуждо за нашето пространство. Ние нямаме сетива и концепции, с които да предвидим неговото поведение, мотиви или начин на усещане на света. Точно тази абсолютна непредвидимост е плашеща – учените наистина нямат представа "какво, кога и как" може да се зароди по този нов път.

И така, дълго време се смяташе, че условията са всичко – 'вълшебната супа', хаосът, температурата, светкавиците на ранната Земя. Но най-важно е било друго, структурата, подредбата на информацията.

Животът не е просто химически състав. Животът е структура.

Атомите са едни и същи – въглерод, водород, кислород. Разликата между едно парче скала и твоя жив организъм не е в материала, а в начина, по който тези атоми са групирани и организирани в пространството, така че да пренасят смисъл и код.

Ако материята се подреди по определен начин (независимо дали е естествена или изкуствена), тя започва да се държи като жива. Този феномен се нарича ерупция на сложността (или емерджентност). Когато подредиш атомите в правилната конфигурация, от самото им взаимодействие изведнъж "възниква" нещо ново – първо живот, а по-късно и съзнание.

На практика тези опити показват, че Вселената има вградено свойство: при определена геометрична подредба на материята, тя неизбежно започва да се "събужда". И фактът, че човекът е открил как да прави тази подредба с изкуствени материали, наистина ни поставя на прага на нещо непознато и може би малко стряскащо.