Цял живот бягаш, бързаш в търсене на нещо голямо, което винаги изглежда на една ръка разстояние, а накрая се оказва, че най-важните неща не са предмети или дестинации, а състояния на ума.
Цял живот тичаш. Търсиш свобода, търсиш щастие, успехи, признание и богатства. Гониш следващия момент, следващата цел, следващата сигурност. Пълниш дните си с вещи, роли и шум и маски, за да избягаш от тишината.
Но когато прахът се утаи виждаш, че всичко, което си търсил толкова настървено отвън, никога не е било там, а вътре, в твоята тишина, от която толкова се страхуваш. 
То не е предмет, който можеш да притежаваш, нито дума, която някой друг може да ти каже. Всичко това си бил самият ти – твоите собствени мисли, твоят вътрешен свят и начинът, по който усещаш света.

Човек цял живот гради фасади и трупа излишно маса ..., само за да открие накрая, че единственото решение е било, просто да спре, да седнеш с чаша кафе и цигара в тишината и да разбере, че няма нищо за търсене и доказване. Всичко е било за някой друг, съвсем напразно.

Тичането е за тези, които се страхуват да останат сами със себе си, защото не знаят какво ще чуят. Свободата започва тогава, когато спреш да търсиш. Всичко е вътре в теб и не трябва да правиш нищо.

Докосва ли това онази тънка струна във вас и стресът от вечното търсене и преоткриването на най-простите и човешки неща?

Истински човек ... Някои наистина не могат да бъдат наречени така и да бъдат пример за какво е човек. Всичко е по-просто и по-ясно, разбираемо когато погледнеш на всичко едновременно. В пространството има хармония, там нищо не отрича нещо друго, не следва правилата на някой самозванец, а следва собствени, логични последствия в една дълга последователност, която щеше да бъде прекъсната иначе и хармонията би се изпарила. Тогава всичко би се разпаднало.  Всъщност винаги това се случва с всяка наша измислена цивилизация ... 

Часовникът от стената, е начинът по който съществува цивилизацията на хората, а всичко останалото съществува без отброяване на едаквите секунди и там няма никакво време. А знаете ли как бихте се чувствали и на двете места ...?

Светът на часовника, на графиците, на дипломите, на администрациите и на изкуствените привилегии – всичко това е човешка конструкция